Зигфрид Зелберхер

Зигфрид Зелберхер Siegfried Selberherr
австрийски учен
Зигфрид Зелберхер
Роден	3 август 1955 г. (69 г.) Клостернойбург, Долна Австрия
Учил във	Виенски технически университет
Работил във	Виенски технически университет (1 май 1988)[1]

Зигфрид Зелберхер (роден на 3 август 1955 в Клостернойбург, Австрия) е изтъкнат австрийски учен в областта на микроелектрониката. Той е професор в Института по Микроелектроника ^[2] към Техническия Университет, Виена. Неговите основни научни интереси са свързани с моделиране и симулация на физични явления в микроелектрониката.

Биография

От 1988 г. проф. Зигфрид Зелберхер е ръководител на катедрата по софтуерна технология на микроелектронните системи към ТУ Виена. През 1978 се дипломира се като електроинженер в ТУ Виена, където защитава докторска степен по технически науки през 1981 г. и се хабилитира три години по-късно. След това за известно време е гостуващ учен в Bell-Labs. Между 1996 и 2020 проф. Selberherr е отличен като 'Изтъкнат преподавател' на IEEE Electron Device Society.

От 1998 г. до 2005 г. е декан на Факултета по електротехника и информационни технологии ^[3]. Освен това между 2001 и 2018 той е член и заместник председател на управителния съвет на ams AG^[4] и оттогава той е научен консултант към съвета. От 2004 е в съвета на между-университетската катедра по Aгробиотехнология (IFA-Tulln ^[5]).

Достижения

В своята научна кариера проф. Зелберхер е публикувал съвместно със своите сътрудници над 400 статии в реферирани международни списания и над 1200 труда в издания на международни конференции, от които повече от 250 са по покана. Автор е на две книги и е съредактирал повече от 40 тома, а докторантите на които е бил научен ръководител са повече от 100.

Сериозен резултат от научната дейност на проф. Зелберхер е разработването на симулатора за MOS прибори MINIMOS, в които е приложен модел на подвижност на токови носители, кръстен в литературата на негово име. Печелил е и ръководил множество проекти от известни фирми от полупроводниковата индустрия, и научни фондове, като Austrian Science Fund (FWF ^[6]), the Christian Doppler Research Association (CDG ^[7]), and the European Research Council (ERC ^[8]).

Актривното взаимодействие с български учени и подкрепа за развитието на българската наука започват през 1981 г. когато Зигфрид Зелберхер подписва лиценз и предоставя програмата МИНИМОС на тогавашния институт по микроелектроника в София. Това позволява да се създаде група по моделиране и да се поддържа нивото на българските специалисти в съответствие с развитието на този, почти ембаргов по онова време, дял на науката. В резултат на 32 години научен контакт с проф. Зелберхер са издадени повече от 150 труда в съавторство с български учени: публикувани в книги (над 10), списания (над 40), и издания на конференции (100). Трима от доктораните му са българи, на които спонсорира престоя във Виена, както и участието им в конференции (35).

Награди

(Избрано)

• 2021: Член на Asia-Pacific Artificial Intelligence Association, AAIA^[9]
• 2021: 'Пожизнен член' на Institute of Electrical and Electronics Engineers, Institute of Electrical and Electronics Engineers, IEEE
• 2018: Наградата Кледо Брунети на Institute of Electrical and Electronics Engineers, IEEE
• 2015: Медал 'Франц Дингхофер' присъждан от института 'Дингхофер', Австрия.
• 2014: Почетен знак на БАН: медал Марин Дринов на лента ^[10]
• 2013: Редовен Член на Европейската Академия ^[11]
• 2011: Почетен орден Сребърен Командорски кръст за заслуги към федерална провинция Долна Австрия
• 2009: 'Advanced Grant' на ERC ^[12]
• 2006: Доктор хонорис кауза на Университета в Ниш
• 2005: 'Grand Decoration of Honour for Services to the Republic of Austria'
• 2004: Редовен Член на Европейската Академия на Науките и Изкуствата ^[13]
• 2001: Наградата Ервин Шрьодингер на Австрийската Академия на Науките ^[14]
• 1994: Медал 'Wilhelm Exner' на Австрийското Професионално Дружество (Österreichischen Gewerbevereins, ÖGV) ^[15]
• 1993: Член на Institute of Electrical and Electronics Engineers, IEEE
• 1986: Наградата 'Heinz Zemanek' на Австрийското Компютърно Дружество (Österreichische Computer Gesellschaft, ÖCG)^[16]
• 1983: Наградата 'Dr. Ernst Fehrer на Техническия Университет, Виена

Публикации със значителен принос

(Избрано)

Списания

• L. Filipovic, S. Selberherr. Thermo-Electro-Mechanical Simulation of Semiconductor Metal Oxide Gas Sensors., Materials, Vol.12, No.15, pp. 2410-1–2410-37, 2019, DOI:10.3390/ma12152410.

• V. Sverdlov, S. Selberherr. Silicon Spintronics: Progress and Challenges., Physics Reports, Vol.585, pp. 1 – 40, 2015, DOI:10.1016/j.physrep.2015.05.002.

• H. Ceric, S. Selberherr. Electromigration in Submicron Interconnect Features of Integrated Circuits., Materials Science and Engineering R, Vol.71, pp.53 – 86, 2011, DOI:10.1016/j.mser.2010.09.001.

• V. Sverdlov, E. Ungersboeck, H. Kosina, S. Selberherr. Current Transport Models for Nanoscale Semiconductor Devices., Materials Science and Engineering R, Vol.58, No.6 – 7, pp.228 – 270, 2008, DOI:10.1016/j.mser.2007.11.001.

• T. Grasser, T.-W. Tang, H. Kosina, S. Selberherr. A Review of Hydrodynamic and Energy-Transport Models for Semiconductor Device Simulation., Proceedings of the IEEE, Vol.91, No.2, pp.251 – 274, 2003, DOI:10.1109/JPROC.2002.808150.

• S. Selberherr, A. Schütz, H. Pötzl. MINIMOS – A Two-Dimensional MOS Transistor Analyzer., IEEE Trans.Electron Devices, Vol.ED-27, No.8, pp.1540 – 1550, 1980, DOI:10.1109/T-ED.1980.20068.

Книги

• M. Nedjalkov, I. Dimov, S. Selberherr. Stochastic Approaches to Electron Transport in Micro- and Nanostructures, Birkhäuser, Basel, ISBN 978-3-030-67916-3, 214 страници, 2021, DOI:10.1007/978-3-030-67917-0.

• R. Klima, S. Selberherr. Programmieren in C, 3. Auflage, Springer-Verlag, Wien-New York, ISBN 978-3-7091-0392-0, 366 страници, 2010, DOI:10.1007/978-3-7091-0393-7.

• J.W. Swart, S. Selberherr, A.A. Susin, J.A. Diniz, N. Morimoto. (Eds.) Microelectronics Technology and Devices, The Electrochemical Society, ISBN 978-1-56677-646-2, 661 страници, 2008.

• T. Grasser, S. Selberherr. (Eds.) Simulation of Semiconductor Processes and Devices, Springer-Verlag, Wien-New York, ISBN 978-3-211-72860-4, 460 страници, 2007, DOI:10.1007/978-3-211-72861-1.

• F. Fasching, S. Halama, S. Selberherr. (Eds.) Technology CAD Systems, Springer-Verlag, Wien-New York, ISBN 978-3-7091-9317-4, 309 страници, 1993, DOI:10.1007/978-3-7091-9315-0.

• S. Selberherr. Analysis and Simulation of Semiconductor Devices, Springer-Verlag, Wien-New York, ISBN 978-3-7091-8754-8, 294 страници, 1984, DOI:10.1007/978-3-7091-8752-4.

Интернет адреси

• Пълен списък на публикациите

Източници

1. pub.orcid.org // Посетен на 10 ноември 2023 г.
2. Института по Микроелектроника
3. Факултета по електротехника и информационни технологии
4. ams AG
5. IFA-Tulln, архив на оригинала от 20 август 2011, https://web.archive.org/web/20110820172754/http://www.ifa-tulln.ac.at/index.php?id=6&L=1, посетен на 14 октомври 2011 
6. Austrian Science Fund
7. Christian Doppler Research Association
8. European Research Council
9. Asia-Pacific Artificial Intelligence Association, AAIA
10. Почетен знак на БАН за проф. Зигфрид Зелберхер – водещ учен в областта на изчислителната микроелектроника^{[неработеща препратка]}, сайт на БАН, 30 април 2014
11. Европейската Академия
12. ERC Advanced Grant 'MOSILSPIN' // Архивиран от оригинала на 2021-12-17. Посетен на 2019-11-20.
13. Европейска Академия на Науките и Изкуствата
14. Австрийска Академия на Науките
15. Австрийско Професионално Дружество
16. Австрийско Компютърно Дружество, архив на оригинала от 2 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111102081051/http://www.ocg.at/en/index.html, посетен на 14 октомври 2011