Династията на Зиридите (на арабски: زيريون) е берберска сарацинска аристократична фамилия, управлявала емирство в Северна Африка през Средновековието. Първоначално наместници на Фатимидския халиф, Зиридите се отделят в самостоятелно ислямско княжество със столица Кайруан през 973 г.[1] и поддържат близки контакти с другото арабско-мюсюлманско емирство в Северна Африка – това на Алморавидите. Последните в крайна сметка завладяват територията на Зиридите, но едва след двувековно берберско владичество – между 973 и 1152 г.
Династията носи името на основоположника си и първи емир ибн Зири, консолидирал около себе си родове от племенната група на берберите Санхаджи[2] от Северна Сахара. Той побеждава берберите Хариджити, врагове на Фатимидите и е поставен от последните като техен наместник в Магреб, а по късно и като васален вицекрал на Ифрикия в земите на съвременен Алжир и Тунис. След 972 г. Зиридите започват трайна политика за отделяне от държавата на Халифата. Това е следствие от едно събитие, което историците твърдят, че променя вътрешния ред в Арабския халифат – редислоцирането на фатимидския флот от Триполитанския залив в Египет, а това затруднява контрола над Сицилия и Северна Африка.
Според източниците[3] емирите от династията на Зири са следните: