Златна рибка | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||
Златна рибка в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Златната рибка (Carassius auratus) е домашна версия на Сребриста каракуда (Carassius gibelio, тъмносиво/кафяв шаран родом от Азия).[2] За пръв път е отгледана успешно в Китай преди около 1000 години. Благодарение на селективното кръстосване, днес златните рибки се срещат в различни цветове, окраски, големина и форма, доста различни от първоначалния домашен шаран.[3]
В Китай по време на династията Танг (618 – 907) е било популярно да се отглеждат шарани в изкуствени езера. Като резултат от доминантен ген се е появила мутация и някои от рибките са изглеждали като златни (всъщност жълто оранжеви), доста различни от нормалната сребърна декорация. Хората започнали да отглеждат златните, вместо сребърните, показвали ги в малки аквариуми. Рибите не са се държали постоянно в тях, а в изкуствени езерца. Едиствено с изложбена цел са се слагали в аквариуми.[3]
През 1162 г. императрицата от династията Сонг, наредила да се изгради изкуствено езеро, където ще отглеждат селектираните червени и златни декоративни шарани. До това време на хора извън императорското семейство е било забранявано да отглеждат златни рибки от жълтата разновидност, жълтото е било императорският цвят. Вероятно това е причината да има повече оранжеви златни рибки, за сметка на жълтите, въпреки че последните са по-лесни за отглеждане.[4]
Появата на други разновидности за пръв път е документирана през 1276 г. Първата поява на воална златна рибка е по време на династията Минг. През 1502 г. за пръв път са представени в Япония, където по-късно са получили видовете Риукин и Тосакин.
През 1611, златната рибка е представена в Португалия[3] и от там на други места е Европа. През 1620 година е приета много добре в Северна Европа, където се е смятало, че люспите ѝ с метален блясък символизират късмет и успех. Станало е традиция женените мъже да подаряват на съпругите си златна рибка за годишнините си, символ на просперитет за следващата година. Първата златна рибка е донесена в Северна Америка около 1850 г. и много бързо е станала много популярна е САЩ.[5]
Златната рибка е сравнително дребен член на семейство Шаранови, което е най-голямото семейство сладководни риби в света и може би най-голямото представителство от семейство гръбначни. Освен златната рибка, други представители са лещанка, главуш, шинер, данио, шаран и кои.
Селективното развъждане през вековете е довело до много различни цветови вариации, някои доста различни от основния „златен“ цвят. Има различни форми на тялото, конфигурация на перките и очите. Някои „крайни“ форми на златната рибка могат да се държат единствено в аквариуми на закрито и не са толкова издръжливи като обикновената златна рибка (шлаер). Но има и разновидности като „Шубункин“ (Shubunkin), които са много издръжливи и могат да се гледат във външни аквариуми.
Златните рибки могат да си сменят цвета в зависимост от светлината. Те произвеждат пигмент в зависимост от светлината, под която са изложени.
Достигат максимална дължина от 16 – 20 cm. В нормални условия могат да живеят около 10 – 15 години,[6] но повечето златни рибки, които са домашни любимци живеят по-малко от шест или осем години, поради лоши условия (като отглеждане в малки кръгли аквариуми). При добро гледане много златни рибки в аквариумите доживяват и до 30 – 35 години.[7] Най-старата златна рибка живяла някога е била на 49 години.