Златна хималайска малина

Златна хималайска малина
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
надимперия:Биота (Biota)
надцарство:Еукариоти (Eukaryota)
подимперия:Diaphoretickes
надцарство:Архепластиди (Archaeplastida)
подцарство:Зеленоподобни водорасли (Viridiplantae)
инфрацарство:Стрептофити (Streptophyta)
надотдел:Висши растения (Embryophytes)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
подотдел:Семенни растения (Spermatophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):mesangiosperms
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):core eudicots
(без ранг):Superrosids
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Eurosids
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
подсемейство:Rosoideae
род:Къпина (Rubus)
вид:Златна хималайска малина (Rubus ellipticus)
Научно наименование
Sm., 1815
Златна хималайска малина в Общомедия
[ редактиране ]
Цветове
Плодове

Златната хималайска малина (Rubus ellipticus)[2] известна още като жълта хималайска малина, е азиатски вид трънлив плододаващ храст от семейство рози. По произход е в Китай, Непал, Индийския субконтинент, Индокитай и Филипините.[3]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Златната хималайска малина е голям храст с крехки стъбла, който може да нарасне до 4,5 метра. Листата му са трилистни, елипсовидни или овални и назъбени с дълги четинки. Листата му могат да нараснат до 5 до 10 сантиметра. Цветовете му са къси, бели и имат пет венчелистчета и растат на гроздове. В Хималаите цъфти между месеците февруари и април. Плодовете му са сладки, отделящи се и много търсени от птици и слонове.[4][5][6][7]

Хималайската малина може да поддържа големи популации на дрозофила или плодови мухи от гниещите си плодове[5], а плодовете ѝ също се консумират от слонове.[8]

Местообитание и разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на златната хималайска малина е районът на умерените Хималаи и е родом от Индия, Пакистан, Непал и Китай. Храстът се разпространява чрез култивиране.[9] Често се среща в боровите гори на региона.[10]

Златната хималайска малина се среща във влажни гори и се е приспособила, за да може да живее както в пълна сянка, така и при пълно излагане на слънце.[6] Може да расте на открити полета или в балдахини от влажни гори.

Както при другите видове Rubus, семената на малината лесно се разпространяват от птиците.[11] Може да се размножава и асексуално, чрез резници.[12]

Инвазия

[редактиране | редактиране на кода]

Златната хималайска малина е включен в базата данни на специализираната група на IUCN Invasive Species Group като инвазивен вид, един от 100-те най-лоши инвазивни видове в света.[5] За първи път е въведен през 1961 г. на Хаваите като годни за консумация плодове и като декоративно растение.[6]

Златната хималайска малина представлява заплаха за местните общности, тъй като образува гъсти, непроницаеми гъсталаци и се конкурира с местната хавайска малина.[5][13] Изоставените ферми и земите, нарушени от популации на диви свине, също са податливи на инвазия. Способността ѝ да расте високо, поради силните си стъбла, също представлява заплаха поради способността ѝ да се утвърди в рамките на дървесния балдахин.[7] Златната хималайска малина също представлява заплаха за местната флора, защото може да изпревари други растения. По-конкретно, тя има по-високи фотосинтетични скорости, по-високи нива на азотна фиксация и следователно по-висока ефективност на използване на фотосинтетичен азот (или PNUE).[12]

Понастоящем жълтата хималайска малина е инвазивна само на Хаваите. Счита се за вреден плевел от Националната паркова служба и Хавайския департамент по земеделие.[7]

Стратегии за контрол

[редактиране | редактиране на кода]

Поради ограничения си обхват златната хималайска малина се е задържала в няколко локации на Хаваите. Всички нови популации трябва да бъдат елиминирани възможно най-бързо.[11] Контролните практики в хавайския Националния парк Вулкани показва, че просто идентифицирането и премахването на храста може да помогне драстично да се намали инвазивното му въздействие.[14]

За да се елиминира изцяло златния хималайски малинов храст, неговите коренови системи трябва да бъдат извадени. Огънят може да се приложи към корените, ако храстът е бил отстранен с физически средства. Хербицид, като Roundup, обикновен пестицид, също може да се използва.[6]

Приложения

[редактиране | редактиране на кода]
Плодове от Илам, Непал

Плодовете на златната хималайска малина са сладки на вкус, въпреки че не се добиват често за домашна употреба.[13] Непалските фермери са имали ограничен успех в събирането и ферментирането на плодовете aiselu, за да получат плодово вино.[15] Плодът загива бързо след откъсване от трънливия храст.

Кората от това растение се използва по медицински причини в тибетските села, главно като бъбречен тоник и антидиуретик.[13] Соковете му могат да се използват и за лечение на кашлица, треска, колики и болки в гърлото.[16] В Sikkim корените му се използват за лечение на стомашни болки и главоболие, а плодовете му се използват за лечение на лошо храносмилане.[17] Златната хималайска малина също е изследвана за потенциални антиоксиданти в нейните плодове.[18]

Растението може да се използва и за получаване на синкаво-лилаво багрило.[13]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Шубрак
    Шубрак
  • Корен
    Корен
  • Млад филиз
    Млад филиз
  • Стебло
    Стебло
  • Цветове
    Цветове
  • Rubus ellipticus Sm.
    Rubus ellipticus Sm.
  • Плодове
    Плодове

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Rubus ellipticus (Sm., 1815). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. ↑ Шаблон:PLANTS
  3. ↑ Flora of China, Rubus ellipticus Smith, 1815. 椭圆悬钩子 tuo yuan xuan gou zi
  4. ↑ Chen, Jin. Diet composition and foraging ecology of Asian elephants in Shangyong, Xishuangbanna, China. // Acta Ecologica Sinica 26 (2). 2006. DOI:10.1016/S1872-2032(06)60006-1. с. 309 – 316.
  5. ↑ а б в г Rubus ellipticus // Invasive Species Specialist Group, 20 July 2006. Архивиран от оригинала на 2021-02-24. Посетен на 17 July 2010.
  6. ↑ а б в г Yellow Himalayan Raspberry // nps.org, 7 July 2009. Посетен на 22 November 2016.
  7. ↑ а б в Stratton, Lisa. The Impact and Spread of Rubus ellipticus in 'Ola'a Forest Tract Hawai'i Volcanoes National Park. Madison, Wisconsin, University of Wisconsin-Madison, December 1996.
  8. ↑ Jin, Chen и др. Diet composition and foraging ecology of Asian elephants in Shangyong, Xishuangbanna, China // Acta Ecologica Sinica 26 (2). February 2006. DOI:10.1016/S1872-2032(06)60006-1. с. 309 – 316.
  9. ↑ Singh, Anurudh K. Revisiting the Status of Cultivated Plant Species Agrobiodiversity in India: An Overview // Proc Indian Natl Sci Acad 83 (1). March 2017. DOI:10.16943/ptinsa/2016/v82/48406. с. 151 – 174.
  10. ↑ Negi, P.S. Bio-diversity: A Vanishing Himalayan Splendour // Uttarakhand, Need for a Comprehensive Eco-strategy. 2008. с. 317 – 338.
  11. ↑ а б Jacobi, James D., Warshauer, Frederick R. Distribution of six alien plant species in upland habitats on the island of Hawaii. University of Hawaii, Honolulu, Cooperative National Park Resources Studies Unit, 1992. с. 155 – 188.
  12. ↑ а б Funk, Jennifer L. Differences in plasticity between invasive and native plants from a low resource environment // Journal of Ecology 96 (6). 10 September 2008. DOI:10.1111/j.1365-2745.2008.01435.x. с. 1162 – 1173.
  13. ↑ а б в г Rubus ellipticus // Invasive Species Specialist Group, 20 July 2006. Посетен на 22 November 2016.
  14. ↑ Tunison, J. Timothy, Stone, Charles P. Special ecological areas: an approach to alien plant control in Hawaii Volcanoes National Park. Alien plant invasions in native ecosystems of Hawai'i: management and research, 1992. с. 781 – 798.
  15. ↑ Making of Nepali Wine // Nepali Times. Посетен на 25 November 2015.
  16. ↑ Rubus ellipticus // Посетен на 22 November 2016.
  17. ↑ Pradhan, Bharat K и др. Ethnomedicinal plant use by Lepcha tribe of Dzongu valley, bordering Kanchendzonga Biosphere Reserve, in North Sikkim, India // Journal of Ethnobiology and Ethnomedicine 4. 1 October 2008. DOI:10.1186/1746-4269-4-22. с. 22.
  18. ↑ Badhani, Amit и др. Variation in chemical constituents and antioxidant activity in Yellow Himalayan (Rubus ellipticus Smith) and hill raspberry (Rubus niveus Thunb.) // Journal of Food Biochemistry 39. 29 July 2015. DOI:10.1111/jfbc.12172. с. 667 – 672.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rubus ellipticus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​