Зърновци

Зърновци Зрновци
— село —
Панорама на Зърновци.
Зърновци 41.854167, 22.444167
Страна	Северна Македония
Регион	Вардарски
Община	Зърновци
Географска област	Кочанско поле
Площ	28,5 km²
Надм. височина	482 m
Население	2221 души (2002)
Пощенски код	2305
Официален сайт	www.zrnovci.gov.mk
Зърновци в Общомедия

Училището в Зърновци.

Зърновци (на македонска литературна норма: Зрновци) е село в източната част на Северна Македония. Зърновци е най-голямото село и център на едноименната малка селска община Зърновци.

Етимология

Името на селото е от зърно < праславянското *zьrna.^[1]

География

Селото е разположено в долината на река Брегалница, на левия и бряг, като през самото село преминава левият приток на Брегалница Зърновица (Зърновишката, Зърновската река), от юг на селото остават склоновете на Плачковица. Най-близката жп гара е в град Кочани отстоящ на 7 km северно от селото. От Скопие селото отстои на 134 km, от граничен пункт Царево село (Делчево) на българо-македонската граница 60 km.

История

Църквата „Свети Димитър“ е изградена в XVIII век.^[2] В XIX век Зърновци е голямо смесено село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Зърновци има 1880 жители, от които 700 българи християни, 1000 турци и 180 цигани.^[3]

Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“), в края на ХІХ век отбелязва Зърновци като село с добре развито земеделие, в което се отглеждат ориз, тютюн, дини, памук, орехи, кестени, боб и други култури и определя броя на къщите на около 200, от които едната половина български, а другата – турски.^[4]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Зърновци има 720 българи екзархисти и работи българско училище.^[5]

При избухването на Балканската война 15 души от Зърновци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Зърновци живеят 431 турци, 114 цигани мохамедани и 639 българи.^[7]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Александър Ив. Илиев от Селище, Горноджумайско, е български кмет на Зърновци от 19 август 1941 година до 20 януари 1944 година.^[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 2221 жители, от които:^[9]

Националност	Всичко
македонци	2217
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	2
бошняци	0
други	2

Личности

Родени в Зърновци

• Ангел Донев Георгиев, (1883 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служил в 1-а рота на 11-а серска дружина,^[10][11] на 6 април 1943 година, като жител на Одрено, подава документи за българска народна пенсия,^[11] която е отпусната от Министерския съвет на Царство България^[12]
• Алекса Трифунов (1878 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов^[13] и на Цено Куртев^[14]
• Димитър Павлов, български революционер, деец на ВМРО^[15]
• Иван Момчилов, български революционер, деец на ВМРО^[15]
• Иван Стойков (1855 – 1931), български църковен певец и деец
• Лазар Й. Гаврилов, български революционер, деец на ВМРО^[15]
• Серафим Андонов, български революционер от ВМОРО, четник на Коце Алексиев^[16]
• Филип Лазаров, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов^[13]

Икономика

От векове района по поречието на Брегалница е известен с оризопроизводството. От землището на Зърновци 57% заемата горите, а 32% земеделските площи, в които главно място заема отглеждането на ориз. Освен със земеделие населението е ангажирано в шивашко произвидство, услуги, дървообрабортване.

Обществени институции

Зърновци разполага с основно училище „Тодор Арсов“, Дом на културата и кино зала, футболно игрище с трибуни, малък пазар, амбулантна, поща.

Бележки

1. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 669.
2. Зрновска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2016-10-05. Посетен на 30 март 2014 г.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
4. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 631.
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
8. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 декември 2007 
10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 246.
11. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 354.
12. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 355.
13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
15. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.4