И бог създаде жената
| И бог създаде жената | |
| Et Dieu… créa la femme | |
| Режисьори | Роже Вадим |
|---|---|
| Продуценти | Клод Ганц Раул Леви |
| Сценаристи | Роже Вадим Игнас Моргенстерн |
| В ролите | Брижит Бардо Курд Юргенс Жан-Луи Трентинян Кристиан Маркан Мари Глори |
| Музика | Пол Мизраки |
| Оператор | Арман Тирар |
| Монтаж | Виктория Меркантон |
| Жанр | драма |
| Премиера | 28 ноември 1956 |
| Времетраене | 95 минути |
| Страна |  Франция |
| Език | френски |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| И бог създаде жената в Общомедия | |
„И бог създаде жената“ (на френски: Et Dieu… créa la femme) е драма на режисьора Роже Вадим от 1956 година с участието на Брижит Бардо, Курд Юргенс, Жан-Луи Трентинян и други.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Брижит Бардо | Жулиет |
| Курд Юргенс | Ерик Карадин |
| Жан-Луи Трентинян | Мишел Тардие |
| Мари Глори | г-жа Тардие |
| Кристиан Маркан | Антоан Тардие |
| Жорж Пужули | Кристиан Тардие |
| Джейн Маркен | г-жа Морин[1] |
Прием
[редактиране | редактиране на кода]Филмът отприщва каскади от емоции – от страст, идолопоклонничество и любов от пръв поглед за едни до възмущение, гняв и омраза за други. За първи път в киното жена изразява желанието си като мъж, използвайки тялото си, за да утвърди себе си и да извоюва свобода, отклонявайки се от съдбата на момиче в пансион за девици или омъжена жена, която обществото тогава предлага на младите жени на тази възраст. Освен това голите сцени са оценени като шокиращи и някои от тях са цензурирани във Франция и Обединеното кралство – почти една четвърт от филма е изрязана във Франция[2]. Това е един от първите филми във Франция, в който женската голота наистина излиза от традиционната живописна академия и доброволно приема връзка със сексуалността[3].
Въпреки че филмът е добре приет от младите режисьори на Френската нова вълна – Клод Шаброл, Франсоа Трюфо и Жан-Люк Годар – той е отхвърлен от публиката, когато е пуснат за първи път във Франция[4]. От друга страна, филмът е приет с ентусиазъм в Англия и Германия. Този успех води до повторна вълна от прожекции на филма във Франция, което е изключително рядко явление[5]. В Съединените щати, където излиза през октомври 1957 г., филмът предизвиква интензивна кампания от страна на църквите: „Във Филаделфия, шестия по големина град в страната, инспектори нахлуват в киносалоните, за да конфискуват копия на филма в името на закон, забраняващ непристойните сцени“[5]. Архиепископът на Лейк Плесид „се опитал да изкупи всички билети, за да не може никой да гледа филма. Когато собственикът на театър „Палас“ отказал, свещеникът започнал да проповядва пред своето паство бойкот на киното“[5].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пълен списък на актьори и роли – „И бог създаде жената“ // Internet Movie Database. Посетен на 20 септември 2019.
- ↑ Jean-Claude Lamy, Et Dieu créa les femmes: Brigitte, Françoise, Annabel et les autres, Essais - Documents, Éditions Albin Michel, 2011 ISBN 9782226237620, 416 pages, онлайн.
- ↑ Philippe J. Maarek. De mai 68 aux films X: cinéma, politique et société. Dujarric, 1979. с. 97..
- ↑ Samuel Blumenfeld (2021-08-08). "Dans „Et Dieu... créa la femme", Brigitte devient Bardot". Le Monde.
- ↑ а б в Samuel Blumenfeld (2021-08-09). "BB, l'explosion d'un phénomène mondial". Le Monde.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „И бог създаде жената“ в
Internet Movie Database - „И бог създаде жената“ в
Allmovie - „И бог създаде жената“ в Rotten Tomatoes
