Иван Кръстев (политолог)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Кръстев.
Иван Кръстев
български политолог
3 юни 2019 г.
Роден
1 януари 1965 г. (59 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластПолитология
Работил вЦентър за либерални стратегии
Институт по хуманитарни и социални науки във Виена
Семейство
БащаЙото Кръстев
МайкаЛатинка Кръстева
СъпругаДесислава Гаврилова
ДецаНия Кръстева, Йото Кръстев
Уебсайт
Иван Кръстев в Общомедия

Иван Йотов Кръстев е български политолог.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1965 г. в гр. Луковит. Баща му Йото Кръстев е журналист, а по-късно член на ЦК на БКП и завеждащ отдел „Средства за масова информация“ при ЦК на БКП. Майка му, Латинка Кръстева, е учителка по български език и литература.

Кръстев получава средното си образование в 114-а гимназия с преподаване на английски език в София.[1] Завършва философия във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1991 г. специализира за една година в колежа „Сейнт Антъни“ на Оксфордския университет със стипендия на „Отворено общество“.[1]

Председател е на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии[2] и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“. Той е в международния редакционен съвет на списанията „Europe's World“, „Journal of Democracy“ и „Transit – Europäische Revue“.

Бил е изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на българското издание на списание „Foreign Policy“ (2005 – 2011).

Класиран е на 85-о в класацията на Foreign Policy на стоте най-влиятелни интелектуалци в света през 2008 г.[3]

Негови статии излизат редовно в българската и чуждестранната преса. Автор (и съавтор) е на около дузина книги, публикувани на няколко езика.

Носител на Наградата за европейска есеистика „Жан Амери“ (2020).[4]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Под линия, изд. Факел, 2001.
  • Europe's Democracy Paradox, The American Interest, March/April 2012.
  • Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004, 118 p. ISBN 978-963-9241-94-7
  • The Anti-American Century, Alan McPherson and Ivan Krastev (eds.), CEU Press, 2007, 170 p. ISBN 978-963-7326-80-6
  • ?Que piensa Rusia?. Andrew Wilson, Ivan Krastev and Mark Leonard (eds.). Ediciones Bellaterra, S.A., 2010. ISBN 978-84-92511-21-1
  • Democracy as Self-Correction, German Marshall Fund, 2012. Kindle Edition.
  • In Mistrust We Trust: Can Democracy Survive When We Don't Trust Our Leaders?, TED Conferences, 2013, 71 p. Kindle Edition.
    S verom u nepoverenje: moze li demokratija da opstane kada ne verujemo svojim liderima. Beograd: Clio, ISBN 978-86-7102-453-2
  • След Европа, София: Обсидиан, 2017, 151 с. ISBN 978-954-769-436-1
  • The Light that Failed: A Reckoning, co-authored with Stephen Holmes, Penguin, 2019
    Имитация и демокрация: как Западът спечели Студената война, но загуби себе си. В съавторство със Стивън Холмс. София: Обсидиан, 2020, 328 с. ISBN 978-954-769-505-4[5]
  • Утре ли е вече? Как пандемията променя Европа, София: Обсидиан, 2020, 104 с. ISBN 978-954-769-498-9

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Биография на Иван Кръстев в omda.bg
  2. ↑ Профил на Иван Кръстев в сайта на Центъра за либерални стратегии Архив на оригинала от 2010-11-15 в Wayback Machine..
  3. ↑ Иван Кръстев в ТОП 100 на най-влиятелните интелектуалци в света, vsekiden.com, 25 април 2008 г.
  4. ↑ Jean-Améry-Preis für europäische Essayistik geht 2020 an Ivan Krastev, Buchreport.de, 10. März 2020.
  5. ↑ Откъс от Имитация и демокрация: как Западът спечели Студената война, но загуби себе си, сайт на издателство Обсидиан.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Иван Кръстев.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни