Иван Пулюй Іван Павлович Пулюй | |
украински физик и изобретател | |
Роден | Іван Павлович Пулюй
2 февруари 1845 г.
Хримайлив, Австро-Унгария |
---|---|
Починал | |
Погребан | Прага, Чехия |
Учил във | Виенски университет |
Научна дейност | |
Работил в | Виенски университет[1] Чешко висше техническо училище в Прага |
Иван Пулюй в Общомедия |
Иван Пулюй (2 февруари 1845 – 31 януари 1918 г.) е украински физик и изобретател, приеман за ранен разработчик на използването на рентгенови лъчи за медицински изображения. Неговите приноси до голяма степен биват пренебрегвани до края на 20 век.
Иван Пулюй завършва с отличие Теологическия факултет на Виенския университет (1869), а по-късно и катедрата по философия (1872). През 1876 г. Пулюй завършва докторска степен по вътрешно триене в газовете в Страсбургския университет под ръководството на Август Кунд.
Преподава във Военноморската академия в Риека, Хърватска (1874 – 1876), Виенския университет (1874 – 1884) и немската част на Висшето техническо училище в Прага (1884 – 1916). Също така, Пулюй е ректор на Висшето техническо училище в Прага (немска част) през 1888 – 1889, както и държавен съветник по електротехника за бохемските и моравските местни власти.
В допълнение, той превежда Библията на украински език.
Пулюй прави сериозни изследвания на катодните лъчи, публикувайки няколко статии за тях между 1880 и 1882. През 1881 г. в резултат на експерименти в така наречената от него студена светлина, проф. Пулюй разработва лампата, носеща неговото име.[2] тя е отличена със сребърен медал на Международното електротехническо изложение в Париж, 1881 година. В целия свят, „лампата на Пулюй“ става изключително известна и дори е била масово произвеждана известно време.
Пулюй експериментира с новото си устройство и публикува резултатите си в научния труд в бележките на Австрийската императорска академия на науките „Светлинна електрическа материя и четвъртото ѝ състояние" (1880 – 1883). Пулюй обаче изразява идеите си по неясен начин, използвайки остареляла терминология. Въпреки това ученият получава известно признание, когато произведението е преведено и публикувано под формата на книга от Кралското общество във Великобритания.[3]
Докато констатацията на проф. Пулюй по същество са рентгенови лъчи, той в началото не ги разпознава като такива, въпреки че демонстрира рентгенови снимки на ръка и пръсти, получени с помощта на тръбата / лампата на учениците си. По-късно признанието за това научно отркритие премина към Вилхелм Конрад Рьонтген. След като Рентген посещава лабораторията на проф. Пулюй и му е представена една от тръбите, Рентген се прибрал и в лабораторията си започнал да провежда експерименти с тръбата на Пулюй. Пулюй също продължил да прави изследвания със своите рентгенови тръби и на 8 февруари 1896 г., само 6 седмици след като Рьонтген представя констатацията си за рентгеновите лъчи, Пулюй публикува собствените си открития във френското списание La Nature в Париж. Той представя снимки, които излагат скелета на мъртвородено дете. Работата му е преиздавана в различни европейски научни списания.
Пулюй пуска още изображения на човешки части на тялото и предлага възможни медицински употреби на тази нова технология. Качеството на снимките на Пулюй бива много по-добро от това на тези на Рентген.[4]
Пулюй прави и много други открития. Той е считан за изобретателя на устройство за определяне на механичния еквивалент на топлината. То бива изложено в експозицията Universelle, Париж, 1878 г. Пулюй също участва в откриването на няколко електроцентрали в Австро-Унгария.
Пулюй е известен и с приноса си за насърчаването на украинската култура. Той активно подкрепя откриването на украински университет в Лвов и публикува статии в подкрепа на украинския език. Заедно с П. Кулиш и И. Нечуй-Левицки, Пулюй превежда евангелия и псалтир на украински.[5] Като професор Пулюй организира стипендии за украински студенти в Австро-Унгария.
„ | „Световната история никога не е била само за определени личности или определени нации. Малките нации и техните постижения често се пренебрегват, докато постиженията на големите нации понякога са преувеличени. Славко Бокшан, сръбски учен, работил в същия отдел като Пулюй и Рентген |
“ |
|