Ивано-Франкивска област Івано-Франківська область | |
Страна | Украйна |
---|---|
Адм. център | Ивано-Франкивск |
Площ | 13 927 km² |
Население | 1 406 129 души (2017) 101 души/km² |
Райони | 14 + 6 |
Губернатор | Светлана Василиевна Онишчук[1] |
Официален сайт | www.if.gov.ua |
Ивано-Франкивска област в Общомедия |
Ивано-Франкивска област (на украински: Івано-Франківська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 13 927 km² (22-ро място по големина в Украйна, 2,31% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 406 129 души[2] (12-о място по население в Украйна, 3,03% от нейното население). Административен център град Ивано-Франкивск. Разстояние от Киев до Ивано-Франкивск 716 km.
Най-старият град в областта е Коломия, който за първи път е споменат в летописите през 1240 г. През 1662 г. официално за град е признато селището Станислав, който на 9 ноември 1962 г. е преименуван на Ивано-Франкивск в чест на украинския писател Иван Франко. През септември 1939 г. източната част на Полша е анексирана от СССР и територията на областта влиза в състава на Украинската ССР. На 4 декември 1939 г. е образувана Станиславска област в състава на Украинската ССР, която на 9 ноември 1962 г. е преименувана на Ивано-Франкивска област във връзка с преименуването и на град Станислав в Ивано-Франкивск.
Ивано-Франкивска област се намира в западна част на Украйна. На юг граничи с Румъния, на югозапад – със Закарпатска област, на северозапад – с Лвовска област, на североизток – с Тернополска област и на изток – с Чернивецка област. В тези си граници заема площ от 13 927 km² (2--ро място по големина в Украйна, 2,31% от нейната площ).[3]
Областта е разположена на границата между Източноевропейската равнина и Карпатите. По характера на релефа си областта се дели на три части: равнинна, лесостепна – на север и североизток, районът на Приднестровието; средна предпланинска – района на Прикарпатието и югозападна планинска –Карпатите, която заема почти половината от цялата ѝ територия. На север и североизток лесостепната част е заета от равнините Ополя и Покутя, като повърхността им в западната част е хълмисто-ридова с височина до 300 – 400 m, а източната – равнинно-хълмиста с височина 200 – 300 m. В централната се простират хълмисто-ридови предпланини, имащи на места нископланински характер с височина до 400 – 600 m. На югозапад в областта са разположени планините на Източните Карпати, образуващи редица простиращи от северозапад на югоизток хребети, отделени един от друг от напречни и надлъжни долини и образуващи системите на Източните Бескиди (1363 m), Горганите (1818 m) и Покутските планини (1491 m). Освен тях има обособени отделни планински масиви Черногора (с връх Говерла 2061 m, , на границата със Закарпатска област, най-високата точка на Украйна), Чивчин и Гринявски планини.[3]
Климатът на областта е умерено континентален. В Приднестровието и Прикарпатието зимата е сравнително мека (средна януарска температура от -4 до -5,5 °C), а лятото топло (средна юлска 18 – 19 °C). Годишна сума на валежите 500 – 800 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е до 210 – 215 денонощия. В Карпатите климатът е по-суров и влажен и се изменя във височина. Средната януарска температура варира от -6 °C в ниските части до -9 °C във високите, количеството на валежите се увеличава от 800 до 1400 mm и повече, а вегетационният период се съкращава до 90 денонощия.[3]
Територията на Ивано-Франкивска област попада в два водосборни басейна. Северната и централната част на областта попада във водосборния басейн на река Днестър (тече от северозапад на югоизток през северните и североизточните райони), заедно със своите притоци – Гнилая Липа, Ломница, Бистрица и др. Южната и югоизточната част е заета от водосборния басейн на река Прут (ляв приток на Дунав) с основния си приток Черемош. Пълноводието на реките е през пролетта, а през лятото често явление са внезапните прииждания в резултат на поройни дъждове. Водите им се използват основно за производство на електроенергия и битово водоснабдяване.[3]
Почвената и растителната покривка се изменят във височина. В равнинните райони преобладават оподзолените сивите горски и оподзолените черноземни почви. В предпланинските райони са разпространени ливадно-подзолистите почви, а в планините – кафявите горски почви с различна степен на оподзоленост, ливадните и планинско-ливадните и торфените почви. В равнинните част преобладават дъбовите, дъбово-буковите и дъбово-гобъровите гори, а в предпланинските райони – буково-дъбовите и смесените буково-елови гори. В планините, ниските части на склоновете са заети от смесени гори (основно от бук, ела и смърч), а по-високите – от иглолистни, предимно смърчови гори. Високите части (1400 – 1600 m) са обрасли с високопланински, до 1850 – 1900 m – със субалпийски, а над 1900 m – с алпийски пасища. В горите обитават благороден елен, европейска кошута, дива свиня, лисица, вълк, бурсук, каменна и горска белка, дива котка, рис, кафява мечка, норка и др. Птичият свят е представен от дрозд, кълвач, сова, глухар, тетерев и др.[3]
На 1 януари 2017 г. населението на Ивано-Франкивска област област е наброявало 1 406 129 души (3,03% от населението на Украйна). Гъстота 99,21 души/km². Градско население 43,42%. Етнически състав: украинци 97,5%, руснаци 2%, поляци 0,1%, беларуси0,1% и др.[2]
В административно-териториално отношение Ивано-Франкивска област се дели на 6 областни градски окръга, 14 административни района, 15 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение и 24 селища от градски тип.[2]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Ивано-Франкивск (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Болехов | 300 | 10 570 | гр. Болехов | 10 570 | 74 | |
2. Бурщин | 33 | 15 114 | гр. Бурщин | 15 114 | 40 | |
3. Ивано-Франкивск | 121 | 235 355 | гр. Ивано-Франкивск | 235 355 | - | |
4. Калуш | 65 | 66 404 | гр. Калуш | 66 404 | 35 | |
5. Коломия | 35 | 60 852 | гр. Коломия | 60 852 | 65 | |
6. Яремче | 114 | 22 121 | гр. Яремче | 8137 | 58 | Ворохта |
Административен район | ||||||
1. Богородчански | 799 | 69 923 | сгт Богородчани | 8080 | 22 | Солотвин |
2. Верховински | 1254 | 30 623 | сгт Верховина | 5847 | 119 | |
3. Галички | 723 | 43 552 | гр. Галич | 6256 | 26 | Болшовци |
4. Городенковски | 747 | 53 042 | гр. Городенка | 9225 | 75 | Чернелица |
5. Долински | 1248 | 69 473 | гр. Долина | 20 624 | 58 | Вигода |
6. Калушки | 647 | 59 019 | гр. Калуш | 35 | Войнилов | |
7. Коломийски | 1026 | 98 928 | гр. Коломия | 65 | Гвоздец, Отиния, Печенежин | |
8. Косовски | 903 | 88 102 | гр. Косов | 8625 | 113 | Кути, Яблонов |
9. Надворнянски | 1294 | 115 078 | гр. Надворная | 22 306 | 37 | Битков, Делятин, Ланчин |
10. Рогатински | 815 | 40 614 | гр. Рогатин | 7868 | 61 | Букачовци |
11. Рожнятовски | 1303 | 72 638 | сгт Рожнятов | 3920 | 54 | Брошнев-Осада, Перегинское |
12. Снятински | 602 | 64 959 | гр. Снятин | 9965 | 107 | Заболотов |
13. Тисменицки | 736 | 82 957 | гр. Тисменица | 9325 | 11 | Езупол, Лисец |
14. Тлумачки | 684 | 47 516 | гр. Тлумач | 8957 | 27 | Обертин |
|