Иглообразни | ||||||||||||||||||||||||||||||
Тръбомуцунеста палячова морска игла (S. paradoxus) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
Иглообразни в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Иглообразните (Syngnathiformes) са разред лъчеперести риби с удължени тела, включващ морските шила и морските кончета.[1] Няколко групи живеят сред морските водорасли и плуват вертикално позиционирани, за да се слеят с тях.
Тялото е удължено, покрито с костни пръстени. Опашното стъбло е дълго и изтънява постненно назад.[2] Муцуната е тръбовидно удължена и устата е малка, без зъби. Хрилните отвори са много малки, разположени в задния горен края на хрилните капачета. Има една гръбна перка, съставена само от меки лъчи. Липсва коремна перка, а аналната перка е силно редуцирана или липсва. Гръдните и опашната перка са слабо развити, понякога липсват.
Семейството е представено с множество родове и видове, разпространени в топлите и умерени морета на двете полукълба.[2]
Повечето от морските игли са филотрофни форми. Обитават близката кройбрежна зона и се придържат предимно на каменистото дъно между водната растителност. Известни са само няколко вида, които се държат по-далеч от бреча и водят пелагичен начин на живот.
Характерно за мъжките морски игли е грижата на мъжкия за инкубацията на яйцата. На коремната страна на при половозрелите мъжки се развиват странично две надлъжни коремни дънки, които при род Sygnathus и Hippocampus образуват люпилна торбичка, разположена в постаналната зона. Люпилната торбичка липсва при род Nerophis.[2] В преданалната зона на корема има труднозабележима вдлъбнатина, в която женските индивиди отлагат яйцата си. Яйцата на Sygnathidae са сферични и сравинтелно големи. Жълтъкът е хомогенен, с жълтозелен цвят и различни по големина мастни капки. Яйчената обвивка е дебела и вклейваща. Ембрионалното и постембрионалното развитие, с изключение на род Nerophis, протича в люпилната торбичка. Малките излизат навън почти оформени като възрастните. Различават се от тях най-вече по пропорциите на отделните части на тялото. Само при род Nerophis има свободен ларвен стадий, при който малките се излюпват със запазени ембрионални плавници.[2]
Размножителният им период обхваща пролетно-летните месеци. Хранят се с дребни ракообразни и малки рибки.
Във водите на българското черноморие обитават седем вида от родовете Nerophys, Sygnathus и Hippocampus.[2] Те нямат стопанско значение.