Игнаци Прондзински Ignacy Prądzyński | |
полски генерал | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Хелголанд, Федерална република Германия |
Награди | Орден на почетния легион |
Военна служба | |
Звание | бригаден генерал |
Подпис | ![]() |
Игнаци Прондзински в Общомедия |
Игна̀ци Прондзѝнски (на полски: Ignacy Prądzyński) е един от военните лидери на Полското въстание срещу Руската империя от 1830 – 1831 година.
Прондзински израства в Дрезден.[1] През 1807 година постъпва в армията на Варшавското херцогство, издига се като офицер в инженерните войски.[2] Участва на страната на Наполеон във войната срещу Австрия през 1809 и в похода срещу Москва през 1812 година.[1]
След 1815 година Прондзински се установява в Полското кралство, поставено от Виенския конгрес под властта на руския цар. Преподава стратегия и фортификация в офицерска школа във Варшава. Проектира и завежда първоначалните дейности по изграждането на Аугустовския канал между Висла и Неман. Включва се в различни съзаклятия за извоюване на независимостта и обединението на поляците, намиращи се под властта на Русия и Прусия. Арестуван за пръв път през 1822 година, но избегнал затвора, през 1826 е задържан повторно от руските власти и затворен в продължение на три години.[1]
След избухването на Ноемврийското въстание, Прондзински е назначен за генерал–квартирмайстер – на практика трети в командването на полската армия. Той е автор на стратегическия план, с който поляците провалят руското настъпление към Варшава през пролетта на 1831 година, а при Игане води една от най-успешните битки на въстаниците.[2] След поражението при Остроленка е за кратко началник на генералния щаб, а по-късно ръководи изграждането на варшавските укрепления.[1]
Когато руската армия завладява Варшава, Прондзински се отказва от съпротивата и, за разлика от хиляди свои сънародници, които емигрират на запад, се предава на руснаците.[3] Задържан е за известно време в резиденцията на цар Николай I, по чието нареждане написва мемоари за руско-полската война (публикувани през 1898 година). По-късно живее в семейното си имение в Полша и в Краков.[1]
|