Игнаци Хшановски
| Игнаци Хшановски Ignacy Chrzanowski | |
| полски литературен историк | |
 Портретна фотография на проф. Хшановски | |
| Роден |
5 февруари 1866 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Краков, Полша |
| Националност | Полша |
| Учил във | Варшавски университет |
| Работил | литературен историк, университетски преподавател |
| Научна дейност | |
| Област | история на литературата |
| Работил в | Ягелонски университет |
| Видни студенти | Зенон Клеменшевич, Тадеуш Лер-Сплавински, Мария Домбровска, Станислав Пигон, Мечислав Малецки |
| Публикации |
|
| Награди |  |
| Титла | професор |
| Членува в | Полска академия на знанията |
| Семейство | |
| Баща | Болеслав Хшановски |
| Майка | Хелена Дмоховска |
| Съпруга | Ванда Йоанна Шленкер |
| Деца | Ханна, Бохдан Карол |
| Игнаци Хшановски в Общомедия | |
Игна̀ци Хшано̀вски, герб Кораб[1] (на полски: Ignacy Chrzanowski) полски литературен историк, професор в Ягелонския университет, член на Полската академия на знанията, съосновател на Варшавското научно дружество. Научната му дейност е насочена основно върху полската литература през XVI век и романтичния период.
На 6 ноември 1939 година е арестуван от немските окупационни власти в рамките на акцията „Sonderaktion Krakau“. Изпратен е в концентрационния лагер „Заксенхаузен“, където умира от пневмония.[2]
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Tragedya Szymona Szymonowica „Castus Joseph“ w stosunku do literatury obcej (1892)
- Facecye Mikołaja Reja (1894)
- Ideały romantycznej poezji polskiej (1899)
- Pierwszy utwór Sienkiewicza (1901)
- O satyrach Adama Naruszewicza (1902)
- „Kazania sejmowe“ Skargi (1903)
- Krasicki jako autor „Monitora” z roku 1772 (1904)
- Historia literatury niepodległej Polski (1906) – учебник
- Marcin Bielski, studium literackie (1906, 2 части)
- Władysław Nehring (1909)
- Z dziejów satyry polskiej XVIII wieku (1909)
- Wypisy polskie dla klas wyższych szkół średnich (1913) – в съавторство с Константи Войчеховски
- Czym był Wirgiliusz dla Polaków po utracie niepodległości (1915)
- „Ród ludzki“ Staszyca jako wytwór filozofii oświecenia (1915)
- O komediach Aleksandra Fredry (1917)
- Poezja polska XVIII wieku (1918)
- Z epoki romantyzmu (1918)
- Źródło pomysłu rozprawy Jana Śniadeckiego „O pismach klasycznych i romantycznych“ (1930)
- Jan Długosz, próba charakterystyki człowieka (1938)
- Studia i szkice. Rozbiory i krytyki (1939, 2 тома)
- Joachim Lelewel. Człowiek i pisarz (1946)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((pl)) Ignacy Chrzanowski h. Korab. Sejm-wielki.pl. Посетен на 16.09.2018 г.
- ↑ ((en)) Lerski, Halina. Historical Dictionary of Poland, 966 – 1945. ABC-CLIO, 1996. с. 70. Посетен на 16.09.2018 г.
|
