Идиот (роман)

Вижте пояснителната страница за други значения на Идиот.

Идиот
Идиот
АвторФьодор Достоевски
Създаване1867 г.
Руска империя
Първо издание1869 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман

Издателство в България„Цвят“ (1921)
„Ив. Коюмджиев и сие“ (1927)
Народна култура (1971)
„Захарий Стоянов“ (1997, 2013)
ПреводачДимитър Бабев,
Гео Милев (1921),
Тотка Ненова (1927),
Иван Пауновски (1971 – 2013)
ISBNISBN 978-954-09-0727-7
НачалоВ конце ноября, в оттепель, часов в девять утра, поезд Петербургско-Варшавской железной дороги на всех парах подходил к Петербургу.
Край«Довольно увлекаться-то, пора и рассудку послужить. И всё это, и вся эта заграница, и вся эта ваша Европа, всё это одна фантазия, и все мы, за границей, одна фантазия… помяните мое слово, сами увидите!» заключила она чуть не гневно, расставаясь с Евгением Павловичем.
Идиот в Общомедия

„Идиот“ (на руски: Идиот) е роман на руския писател Фьодор Достоевски, публикуван за пръв път в поредица броеве на списание „Руский вестник“ през 1868 – 1869 година.

Заглавието е иронично описание на главния герой на романа княз Лев Николаевич Мишкин – млад мъж, чиято доброта и наивност карат много от по-практичните герои, с които се среща, погрешно да приемат за липса на интелигентност и задълбоченост. Прототип на героя е самият Достоевски.[1] Романът разглежда последиците от поставянето на такава изключителна личност в центъра на конфликтите, желанията, страстите и егоизма на светското общество – както за самия герой, така и за тези, с които той се среща.[2]

По романа са направени 14 филма, театрални пиеси, опери и балет.