Идиот | |
Идиот | |
Автор | Фьодор Достоевски |
---|---|
Създаване | 1867 г. Руска империя |
Първо издание | 1869 г. Русия |
Оригинален език | руски |
Жанр | роман |
Издателство в България | „Цвят“ (1921) „Ив. Коюмджиев и сие“ (1927) Народна култура (1971) „Захарий Стоянов“ (1997, 2013) |
Преводач | Димитър Бабев, Гео Милев (1921), Тотка Ненова (1927), Иван Пауновски (1971 – 2013) |
ISBN | ISBN 978-954-09-0727-7 |
Начало | В конце ноября, в оттепель, часов в девять утра, поезд Петербургско-Варшавской железной дороги на всех парах подходил к Петербургу. |
Край | «Довольно увлекаться-то, пора и рассудку послужить. И всё это, и вся эта заграница, и вся эта ваша Европа, всё это одна фантазия, и все мы, за границей, одна фантазия… помяните мое слово, сами увидите!» заключила она чуть не гневно, расставаясь с Евгением Павловичем. |
Идиот в Общомедия |
„Идиот“ (на руски: Идиот) е роман на руския писател Фьодор Достоевски, публикуван за пръв път в поредица броеве на списание „Руский вестник“ през 1868 – 1869 година.
Заглавието е иронично описание на главния герой на романа княз Лев Николаевич Мишкин – млад мъж, чиято доброта и наивност карат много от по-практичните герои, с които се среща, погрешно да приемат за липса на интелигентност и задълбоченост. Прототип на героя е самият Достоевски.[1] Романът разглежда последиците от поставянето на такава изключителна личност в центъра на конфликтите, желанията, страстите и егоизма на светското общество – както за самия герой, така и за тези, с които той се среща.[2]
По романа са направени 14 филма, театрални пиеси, опери и балет.