Изабел Юпер Isabelle Huppert | |
френска актриса | |
![]() Юпер на филмовия фестивал в Кан (2017) | |
Родена | |
---|---|
Религия | католицизъм юдаизъм |
Националност | ![]() |
Учила в | Национален институт по ориенталски езици и култури |
Работила | актриса |
Актьорска кариера | |
Активност | 1971–днес |
Златен глобус | Най-добра актриса в драма: 2017 „Тя“ |
БАФТА | Най-обещаващ дебют в главна роля: 1978 „Плетачката на дантели“ |
Други награди | Сезар Най-добра актриса: 1996 „Церемонията“ |
Семейство | |
Съпруг | Ронал Шама (1982-днес) |
Деца | 3 |
Подпис | ![]() |
Уебсайт | |
Изабел Юпер в Общомедия |
Изабѐл Юпѐр (на френски: Isabelle Huppert) е френска актриса и продуцент, носителка на две награди Сезар, два приза „Златна палма“ на международния филмов фестивал в Кан, две купи Волпи на филмовия фестивал във Венеция и награда на БАФТА.[1] Сред най-известните филми с нейно участие, фигурират „Тя“, „Мадам Бовари“, „Дамата с камелиите“, „Осем жени“, „Пианистката“, „Плетачката на дантели“, „Виолет Нозиер“, „Церемонията“.
Изабел Юпер е родена на 16 март 1953 г. в Париж,[2][3] в семейството на Реймон Юпер, индустриалец, и съпругата му Аник Бо, учителка по английски език и пианистка. Има три сестри и един брат – всички работещи в културната сфера.
След като завършва гимназията, Юпер развива уменията си във Версайската консерватория и успоредно посещава Института за Източни езици и цивилизации, където учи руски език. Заедно с това посещава курсове по актьорско майсторство в École de la rue Blanche, след което се записва в Националната консерватория за драматично изкуство, където нейни преподаватели са известните Жан-Лоран Коше и Антоан Витез.
По време на дългогодишната си и особено активна кариера, освен във френски, актрисата се снима и в множество чуждестранни филми, сред които италиански, немски, полски, британски, американски, азиатски и сръбски продукции.[4]
През 2017-та година е номинирана за Оскар в категорията "най-добра актриса" за филма "Тя" на режисьора Пол Верховен.
Особено активна и в театъра, играла е в представления по текстове на Антон Чехов, Тенеси Уилямс, Жан Расин, Фридрих Шилер и др., които се радват на огромен успех по най-престижните сцени не само във Франция и цяла Европа, но и в Азия, Северна Америка и Австралия.
Понастоящем Изабел Юпер е собственик на продуцентска компания и на два кино салона в центъра на Париж, които тя управлява заедно със своя съпруг Ронал Шама и единия от техните двама синове, Лоренцо Шама. Дъщеря им, Лолита Шама, също е известна френска актриса.
Филмовата кариера на Изабел Юпер стартира през 1972 г., с второстепенни роли в три филма с режисьори Нина Компане, Ален Льован и Клод Соте. През 1974 г. Юпер е в ролята на тийнейджърката-бунтарка Жаклин в култовата продукция на режисьора Бертран Блие „Валсиращите“, която привлича близо шест милиона зрители в кино залите във Франция. Две години по-късно идва и първият от поредицата звездни моменти в кариерата на актрисата, когато тя е избрана да изпълни главната роля във филма „Плетачката на дантели“ на Клод Горета, който ѝ носи международна слава и награда на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство в категория „най-обещаващ дебют в главна роля“, както и статуетката за „най-добра актриса“ на италианските национални награди „Давид Ди Донатело“ (италианският еквивалент на „Оскар“).
година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1974 | Валсиращите | Les Valseuses | Жаклин | Бертран Блие |
1977 | Плетачката на дантели | La dentellière | Пом | Клод Горета |
1978 | Виолет Нозиер | Violette Nozière | Виолет Нозиер | Клод Шаброл |
1979 | Сестрите Бронте | Les Sœurs Brontë | Ан Бронте | Андре Тешине |
1980 | Лулу | Loulou | Нели | Морис Пиала |
1980 | Да се спасява, който може | Sauve qui peut (la vie) | Изабел Ривиер | Жан-Люк Годар |
1980 | Вратите на рая | Heaven's Gate | Ела Уотсън | Майкъл Чимино |
1981 | Дамата с камелиите | La storia vera della signora delle camelie | Алфонсин Плесис | Мауро Болонини |
1981 | Безупречна репутация | Coup de torchon | Роз | Бертран Таверние |
1981 | Крилете на гълъбицата | Les ailes de la colombe | Мари | Беноа Жако |
1981 | Дълбока вода | Eaux profondes | Мелани | Мишел Девил |
1982 | Страст | Passion | Изабел | Жан-Люк Годар |
1983 | Историята на Пиера | Storia di Piera | Пиера | Марко Ферери |
1985 | Торба възли | Sac de nœuds | Роз-Мари Мартен | Жозиан Баласко |
1987 | Фалшив свидетел | The Bedroom Window | Силвия | Къртис Хенсън |
1988 | Историята на една жена | Une affaire de femmes | Мари | Клод Шаброл |
1988 | Ноар в Милано | Milan noir | Сара | Ронал Шама |
1991 | Мадам Бовари | Madame Bovary | Ема Бовари | Клод Шаброл |
1994 | Наводнение | Наводнение | София | Игор Минаев |
1995 | Церемонията | La cérémonie | Жана Маршал | Клод Шаброл |
2000 | Благодаря за шоколада | Merci pour le chocolat | Мика Мюлер Полонски | Клод Шаброл |
2001 | Пианистката | La pianiste | Ерика Кохут | Михаел Ханеке |
2002 | Осем жени | Huit femmes | Огюстин | Франсоа Озон |
2005 | Габриела | Gabrielle | Габриела Ерве | Патрис Шеро |
2007 | Скрита любов | L'amore nascosto | Даниела | Алесандро Капоне |
2012 | Спящата красавица | Bella addormentata | Дивина Мадре | Марко Белокио |
2016 | Тя | Elle | Мишел | Пол Верховен |
2017 | Госпожа Хайд | Madame Hyde | Госпожа Джекил | Серж Бозон |
2020 | Кръстницата | La daronne | Пасианс Портфьо | Жан-Пол Саломе |
2022 | Сянката на Караваджо | L'ombra di Caravaggio | Костанца Сфорца Колона | Микеле Плачидо |
2024 | Затворничката от Бордо | La prisonnière de Bordeaux | Алма | Патрисия Мазюи |
|
|
|