Изабел Юпер

Изабел Юпер
Isabelle Huppert
френска актриса
Юпер на филмовия фестивал в Кан (2017)
Юпер на филмовия фестивал в Кан (2017)

Родена
16 март 1953 г. (71 г.)

Религиякатолицизъм
юдаизъм
Националност Франция
Учила вНационален институт по ориенталски езици и култури
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1971–днес
Златен глобусНай-добра актриса в драма:
2017 Тя
БАФТАНай-обещаващ дебют в главна роля:
1978 Плетачката на дантели
Други наградиСезар
Най-добра актриса:
1996 Церемонията
Семейство
СъпругРонал Шама
(1982-днес)
Деца3

Подпис
Уебсайт
Изабел Юпер в Общомедия

Изабѐл Юпѐр (на френски: Isabelle Huppert) е френска актриса и продуцент, носителка на две награди Сезар, два приза „Златна палма“ на международния филмов фестивал в Кан, две купи Волпи на филмовия фестивал във Венеция и награда на БАФТА.[1] Сред най-известните филми с нейно участие, фигурират „Тя“, „Мадам Бовари“, „Дамата с камелиите“, „Осем жени“, „Пианистката“, „Плетачката на дантели“, „Виолет Нозиер“, „Церемонията“.

Изабел Юпер е родена на 16 март 1953 г. в Париж,[2][3] в семейството на Реймон Юпер, индустриалец, и съпругата му Аник Бо, учителка по английски език и пианистка. Има три сестри и един брат – всички работещи в културната сфера.

След като завършва гимназията, Юпер развива уменията си във Версайската консерватория и успоредно посещава Института за Източни езици и цивилизации, където учи руски език. Заедно с това посещава курсове по актьорско майсторство в École de la rue Blanche, след което се записва в Националната консерватория за драматично изкуство, където нейни преподаватели са известните Жан-Лоран Коше и Антоан Витез.

По време на дългогодишната си и особено активна кариера, освен във френски, актрисата се снима и в множество чуждестранни филми, сред които италиански, немски, полски, британски, американски, азиатски и сръбски продукции.[4]

През 2017-та година е номинирана за Оскар в категорията "най-добра актриса" за филма "Тя" на режисьора Пол Верховен.

Особено активна и в театъра, играла е в представления по текстове на Антон Чехов, Тенеси Уилямс, Жан Расин, Фридрих Шилер и др., които се радват на огромен успех по най-престижните сцени не само във Франция и цяла Европа, но и в Азия, Северна Америка и Австралия.

Понастоящем Изабел Юпер е собственик на продуцентска компания и на два кино салона в центъра на Париж, които тя управлява заедно със своя съпруг Ронал Шама и единия от техните двама синове, Лоренцо Шама. Дъщеря им, Лолита Шама, също е известна френска актриса.

Филмовата кариера на Изабел Юпер стартира през 1972 г., с второстепенни роли в три филма с режисьори Нина Компане, Ален Льован и Клод Соте. През 1974 г. Юпер е в ролята на тийнейджърката-бунтарка Жаклин в култовата продукция на режисьора Бертран Блие „Валсиращите“, която привлича близо шест милиона зрители в кино залите във Франция. Две години по-късно идва и първият от поредицата звездни моменти в кариерата на актрисата, когато тя е избрана да изпълни главната роля във филма „Плетачката на дантели“ на Клод Горета, който ѝ носи международна слава и награда на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство в категория „най-обещаващ дебют в главна роля“, както и статуетката за „най-добра актриса“ на италианските национални награди „Давид Ди Донатело“ (италианският еквивалент на „Оскар“).

  • Награда на БАФТА за „най-обещаващ дебют в главна роля“ през 1978 г. за филма „Плетачката на дантели“.
  • Награда „Златна палма“ на фестивала в Кан за „най-добра актриса“ през 1978 г. за филма „Виолет Нозиер“.
  • Награда „Купа Волпи“ за „най-добра актриса“ на фестивала във Венеция през 1989 г. за филма „Историята на една жена“.
  • Награда „Сезар“ за „най-добра актриса“ през 1996 г. за филма „Церемонията“.
  • Награда „Златна палма“ на фестивала в Кан за „най-добра актриса“ през 2001 г. за филма „Пианистката“.
  • Награда „Златен глобус“ за „най-добра актриса – категория драма“ през 2017 г. за филма „Тя“.
  • Награда „Сезар“ за „най-добра актриса“ през 2017 г. за филма „Тя“.

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1974 Валсиращите Les Valseuses Жаклин Бертран Блие
1977 Плетачката на дантели La dentellière Пом Клод Горета
1978 Виолет Нозиер Violette Nozière Виолет Нозиер Клод Шаброл
1979 Сестрите Бронте Les Sœurs Brontë Ан Бронте Андре Тешине
1980 Лулу Loulou Нели Морис Пиала
1980 Да се спасява, който може Sauve qui peut (la vie) Изабел Ривиер Жан-Люк Годар
1980 Вратите на рая Heaven's Gate Ела Уотсън Майкъл Чимино
1981 Дамата с камелиите La storia vera della signora delle camelie Алфонсин Плесис Мауро Болонини
1981 Безупречна репутация Coup de torchon Роз Бертран Таверние
1981 Крилете на гълъбицата Les ailes de la colombe Мари Беноа Жако
1981 Дълбока вода Eaux profondes Мелани Мишел Девил
1982 Страст Passion Изабел Жан-Люк Годар
1983 Историята на Пиера Storia di Piera Пиера Марко Ферери
1985 Торба възли Sac de nœuds Роз-Мари Мартен Жозиан Баласко
1987 Фалшив свидетел The Bedroom Window Силвия Къртис Хенсън
1988 Историята на една жена Une affaire de femmes Мари Клод Шаброл
1988 Ноар в Милано Milan noir Сара Ронал Шама
1991 Мадам Бовари Madame Bovary Ема Бовари Клод Шаброл
1994 Наводнение Наводнение София Игор Минаев
1995 Церемонията La cérémonie Жана Маршал Клод Шаброл
2000 Благодаря за шоколада Merci pour le chocolat Мика Мюлер Полонски Клод Шаброл
2001 Пианистката La pianiste Ерика Кохут Михаел Ханеке
2002 Осем жени Huit femmes Огюстин Франсоа Озон
2005 Габриела Gabrielle Габриела Ерве Патрис Шеро
2007 Скрита любов L'amore nascosto Даниела Алесандро Капоне
2012 Спящата красавица Bella addormentata Дивина Мадре Марко Белокио
2016 Тя Elle Мишел Пол Верховен
2017 Госпожа Хайд Madame Hyde Госпожа Джекил Серж Бозон
2020 Кръстницата La daronne Пасианс Портфьо Жан-Пол Саломе
2022 Сянката на Караваджо L'ombra di Caravaggio Костанца Сфорца Колона Микеле Плачидо
2024 Затворничката от Бордо La prisonnière de Bordeaux Алма Патрисия Мазюи
  1. Isabelle Huppert Awards // IMDb. Посетен на 13 март 2015. (на английски)
  2. ((fr)) HUPPERT Isabelle // lesgensducinema.com. Посетен на 13 март 2015
  3. BnF catalogue général // catalogue.bnf.fr. Посетен на 13 март 2015. (на френски)
  4. www.imdb.com