Избирателно право на жените

Избирателно право на жените
Парад на суфражетките в Ню Йорк, 6 май 1912

Избирателното право на жените или женски суфражизъм е правото на жените да гласуват и да бъдат кандидатирани на свободни демократични избори.

Тези изрази се използват и да означат икономическото и политическото реформистко движение, целящо да разшири гласоподавателните права, така че да включват жените без никакви ограничения или допълнителни изисквания, като притежаване на собственост, издължени данъци или брачен статус. Жените активистки на това движение се наричат суфражетки. Модерният суфражизъм има корени във Франция и датира от 18 век.

Движение за равни избирателни права на жените в България

[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на нова българска държава през 1878 г. след Освобождението от османско владичество не води до автоматични промени в живота на българските жени и техните права. Първата българска конституция от 1879 г. формулира всеобщо избирателно право за всички граждани, но дефиницията на гражданин остава двусмислена и реално изключва жените от правото на глас.[1] Българската държава не гарантира еднакви избирателни права за мъжете и жените.

В края на 19 век пред жените в страната съществуват пречки и пред образованието, което затруднява и отстояването на техните права. По силата на установените традиции, жените не се допускат до избирателните процедури. На 18 декември 1898, Народното събрание гласува и закон, който забранява на омъжените учителки да упражняват своята професия.[2]

Движението за равни избирателни права на жените в България е част и от по-общото движение за права. В края на 19 век се организират първите движения на жените за правото им да учат във висши училища, да гласуват и да се възстановят правата на омъжените учителки.

В началото на 20 век се полагат основите на Съюза на напредничавите жени, който по-късно е преименуван на съюз „Равноправие“. През 1909 г. жените от съюза изпращат петиция до ХІV общо народно събрание, когато се обсъждат промени в изборния закон. Тази петиция поставя началото на дългогодишно движение за равни избирателни права на жените в България. Исканията в петицията са за тълкуване на текстове от Търновската конституция по отношение на значението на „граждани“ и дали жените се включват в тази категория.[2] Димитрана Иванова, основател на русенското движение „Добродетел“, участва активно в дискусиите за конституционните права.

„Няма равенство и справедливост там, дето по рождение едни хора се лишават от обществени права“, заявява Жени Божилова-Патева. 

През 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участват в гласуването. През 1937 г. се постига частичен успех като „жените майки от законен брак“ получават правото да гласуват в местни избори, но не и да бъдат избирани. През 1938 г. това право се разширява за гласуване в парламентарни избори за жените над 21 години, които са „омъжени, разведени или вдовици“; това не важи за неомъжените жени. Новият Изборен закон дава само активно избирателно право на жените – т.е. да гласуват, но не и да бъдат избирани.[3]

През 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права, а през 1945 г. в XXVI обикновено народно събрание са избрани първите 16 жени за депутати.[3]

Изявени жени, свързани с борбата за равни права в България

[редактиране | редактиране на кода]

Жени депутати в България

[редактиране | редактиране на кода]
Жени депутати в България през годините[1][4][5][6]
Период Народно събрание Общ брой депутати Жени Процент
1945 – 1946 ХХVI НС 279 16 5,7%
1946 – 1949 VI ВНС 465 38 8,1%
1950 – 1953  ХХVII НС 239 36 15%
1954 – 1957 ХХVIII НС 249 39 15,7%
1958 – 1961 ХХIX НС 254 41 16,1%
1962 – 1965  ХХХ НС 321 65 20,2%
1966 – 1971  ХХХI НС 416 70 16,8%
1971 – 1976  ХХХII НС 400 75 18,7%
1976 – 1981  ХХХIII НС 400 78 19,5%
1981 – 1986 ХХХIV НС 400 87 21,7%
1986 – 1990 ХХХV НС 400 84 21%
1990 – 1991  VII ВНС 400 34 8,5%
1991 – 1994 ХХХVI НС 240 34 14,1%
1995 – 1997  ХХХVII НС 240 31 12,9%
1997 – 2001 ХХХVIII НС 240 27 11,9%
2001 – 2005 ХХХIX НС 240 63 26,2%
2005 – 2009 ХL НС 240 53 22,1%
2009 – 2013 ХLI НС 240 50 20,8%
2013 – 2014 ХLII НС 240 59 24,6%
2014 – 2017 ХLIII НС 240 46 19,2%
2017 – 2021 ХLIV НС[7] 240 57 23,8 %
2021- XLV 240 57 23,8 %

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б CITIZENSHIP and WOMEN’S POLITICAL PARTICIPATION in BULGARIA: Krassimira Daskalova, St. Kliment Ohridski Universitz of Sofia Pavlina Filipova, WAD, Sofia
  2. ↑ а б ПРОСВЕЩЕНИЕТО И ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ – ЦЕЛ И СМИСЪЛ НА ЖИВОТА НА НАЙ-ЗАСЛУЖИЛАТА ЖЕНА НА БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ І, Снежана Стоянова, Председател на Независимо женско дружество „Самосъзнание“-Бургас, Член на Управителния съвет на Българския женски съюз – София
  3. ↑ а б Коя е жената в България, извоювала частични избирателни права // Дневник (2001), 01.03.2017. Архивиран от оригинала на 11.03.2017. Посетен на 12.06.2020.
  4. ↑ Народно събрание // Архивиран от оригинала на 2005-06-24. Посетен на 2017-03-11.
  5. ↑ Светла Енчева, Маргиналия: Политически жени
  6. ↑ Women in National Parliaments
  7. ↑ Централна избирателна комисия: Списък на избраните народни представители в Четиридесет и четвъртото Народно събрание, 2 април 2017.