Иконоборство

Тази статия е за общия термин. За борбите във Византия вижте Иконоборство (Византия).
Тържество на православието над иконоборството при византийската императрица Теодора и нейния син Михаил III. Икона от края на XIV – началото на XV век
A painting
В това произведение на елизабетинската пропаганда горната дясна част на картината изобразява мъже, които свалят и разрушават икони, докато властта преминава от умиращия крал Хенри VIII вляво към неговия протестантски син, момчето-крал Едуард VI в центъра.[1][2][3] Национална портретна галерия, Лондон

Иконоборство (на старогръцки: εἰκών + κλάω) е социално, културно, политическо или религиозно убеждение в необходимостта от унищожаване на икони и други изображения или паметници, най-често по религиозни или политически причини. Хората, които участват във или подкрепят иконоборството, се наричат иконоборци, термин, който се прилага към всеки индивид, който оспорва „установени вярвания или почитани институции на основание, че са погрешни или пагубни“.[4]

Обратно, този, който почита или почита религиозни изображения, се нарича (от иконоборците) иконопочитател; във византийски контекст такъв човек се нарича иконодул или иконофил.[5] Иконоборството обикновено не включва унищожаването на образите на конкретен владетел след неговата или нейната смърт или сваляне, практика, по-известна като damnatio memoriae (проклятие на паметта).

Въпреки че иконоборството може да бъде извършвано от последователи на различни религии, то по-често е резултат от сектантски спорове между фракции на една и съща религия. Терминът произлиза от византийското иконоборство, борби между поддръжници и противници на религиозните икони във Византийската империя от 726 до 842 г. Степента на иконоборство варира значително сред религиите и техните клонове, но то е най-силно при религиите, които се противопоставят на идолопоклонничеството, включително авраамическите религии.[6] Извън религиозния контекст иконоборството може да се отнася до движения за широко разпространено унищожаване на символи на дадена идеология или кауза, като унищожаването на монархическите символи по време на Френската революция.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Aston, Margaret (1993), The King's Bedpost: Reformation and Iconography in a Tudor Group Portrait, Cambridge, Cambridge University Press isbn=978-0-521-48457-2
  2. ↑ Loach, Jennifer (1999), Bernard, George; Williams, Penry (eds.), Edward VI, New Haven, CT: Yale University Press, p. 187, isbn 978-0-300-07992-0
  3. ↑ Hearn, Karen (1995), Dynasties: Painting in Tudor and Jacobean England 1530–1630, New York: Rizzoli, isbn 978-0-8478-1940-9 p.75 – 76
  4. ↑ "Iconoclast, 2," Oxford English Dictionary; see also "Iconoclasm" and "Iconoclastic."
  5. ↑ icono-, comb. form // OED Online. Oxford University Press. Посетен на March 28, 2019.
  6. ↑ Patricia Crone. 2005. "Islam, Judeo-Christianity and Byzantine Iconoclasm Архив на оригинала от 2018-11-11 в Wayback Machine.." pp. 59 – 96 in From Kavād to al-Ghazālī: Religion, Law and Political Thought in the Near East, c. 600 – 1100, (Variorum Collected Studies). Ashgate Publishing.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Iconoclasm в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​