Икономика на Южна Корея

Икономика на Южна Корея
Сеул, бизнес и финансов хъб на Южна Корея
Ранг	12 място (номинално, 2018) 14 място (ППС, 2017) По глава на населението: 27 място (номинално, 2017) 29 място (ППС, 2017)
Валута	Южнокорейски вон (KRW, ₩)
Фискална година	календарна година
Търговски организации	СТО, АТИС, ОИСР (OECD), Г-20
Статистика
БВП	$1,630 трлн. (номинално, изч. за 2019)[1] $2,320 трлн. (ППС, 2019)[2]
Ръст на БВП	2,7% (2018) 2,0% (2019) −1,2% (2020) 3,4% (2021)[2]
БВП на глава от населението	$31,431 (номинално, изч. за 2019)[1] $44,740 (ППС, изч. за 2019)[1]
Инфлация (Индекс на потребителските цени)	0,3% (изч. за 2020)[2]
Коефициент на Джини	35,5 среден (2015) [3]
Индекс на човешкото развитие	0,906 много висок (2018)[4]
Безработица	4,5% (изч. за 2020)[2] 3,8% (2019)[2]
Външна търговия
Публични финанси
Страница в CIA The World Factbook

Откакто през 1962 г. Южна Корея започва да работи по Първия си петгодишен план за икономическо развитие, нейната икономика е сред най-бързо развиващите се икономики в света. През 1996 г. Корея става членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), което е важна стъпка по пътя за присъединяването ѝ към групата на най-развитите държави. В края на 1996 г. брутният национален продукт на глава от населението достига 10 000 щ.д. Едни от най-често цитираните фактори, които обясняват „Чудото на реката Ханганг“ (한강) са силната държавна подкрепа, икономическа стратегия, ориентирана към износ, индустриална политика, която акцентира върху висшите технологии и създаване на висококвалифицирани специалисти.

Тези впечатляващи постижения са помрачени от икономическите трудности, пред които са били изправени някои от най-големите корейски компании и финансови институции. Неуспехите в бизнеса, заедно с финансовата криза, обхванала Азия през лятото на 1997 г., пораждат недоверие сред чуждестранните инвеститори и довеждат до сериозна ликвидна криза през декември 1997 г..

През същия месец Южна Корея и Международният валутен фонд постигат споразумение и изготвят Програма за спешно подпомагане и преодоляване на кризата. В страната се провеждат решителни реформи, които засягат банките (някои банки са закрити), големите корпорации и правителствените институции. В края на 1999 г. икономиката на страната се възстановява и международните агенции за икономически анализи отново определят Корея като надежден партньор.

Република Южна Корея е член на следните международни организации: Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, Световна търговска организация, Организация за икономическо сътрудничество и развитие, Г-20 и Следващите Единадесет.

Република Корея става лидер в информационните технологии. Основни за южнокорейската икономика са електронната, автомобилостроителната, нефтопреработвателната, стоманодобивната, корабостроителната, текстилната промишленост. Износът се състои от изделия на електропромишлеността, автомобили, изделия на електронната промишленост, стомана, машинно оборудване, а вносът от – нефтопродукти, желязо.

Източници

1. World Economic Outlook Database, October 2019 // Международен валутен фонд. Посетен на 15 май 2020.
2. World Economic Outlook Database, April 2020 // Медждународен валутен фонд. Посетен на 15 май 2020.
3. Income inequality // OECD. Посетен на 23 December 2019.
4. Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 12 декември 2019.

• Център по кореистика, официален сайт