Икономика на даровете

Икономика на даровете (на английски: gift economy) или култура на даровете (gift culture) е модел на размяна, в който благата не се търгуват или продават, а се подаряват без експлицитен договор за отплата в текущия или в бъдещ момент от време.[1] Икономиката на даровете се различава от бартерната и от пазарната икономика, в които стоките и услугите се разменят срещу други стоки и услуги, или пари.[2]

Изследванията на икономиките на даровете започват от полския антрополог Бронислав Малиновски, който по време на Първата световна война изучава и описва особените разменни взаимоотношения („кула“) на жителите на Тробрианските острови.[3][4] „Кула“ имат вид на икономика на даровете, тъй като членовете на племето изминават големи разстояния в опасни морета, за да дадат в дар на племето си смятаните за ценни предмети без гаранция за възвръщаемост. Дебата на Малиновски с френския антрополог Марсел Мос по темата установява сложността на проблематиката за размяната на дарове и води до въвеждането на серия термини като „реципрочност“, „неотчуждима собственост“ и „престация“, необходими за разграничаване на различните форми на размяна.[5][6]

Според антрополозите Морис Блох и Джонатан Пари, в икономиката на даровете най-голям интерес представлява неформализираната връзка между пазарната и непазарната размяна. Според някои изследователи, икономиките на даровете изграждат общности и взаимоотношения, на които пазарните принципи действат „разяждащо“.[7][8]

Икономиката на даровете се различава от другите форми на размяна по ред принципни положения, например по вида права, които подаряваните обекти пораждат; въпросът дали даряването формира отделна „сфера на размяна“, която може да бъде характеризирана като „икономическа система“, и характера на социалните взаимоотношения, които размяната на дарове установява. В силно комерсиализирани общества идеологията на даряването се отличава от „престациите“, типични за непазарните общности.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Cheal, David J. 1 // The Gift Economy. New York, Routledge, 1988. ISBN 0415006414. с. 1–19. Посетен на 18 юни 2009.
  2. ↑ R. Kranton: Reciprocal exchange: a self-sustaining system, American Economic Review, V. 86 (1996), Issue 4 (September), p. 830-51
  3. ↑ Malinowski, Bronislaw. Argonauts of the Western Pacific. London, 1922.
  4. ↑ Keesing, Roger, Strathern, Andrew. Cultural Anthropology. A Contemporary Perspective. Fort Worth, Harcourt Brace and Company, 1988. с. 165.
  5. ↑ Mauss, Marcel. The Gift: Forms and Functions of Exchange in Archaic Societies. London, Cohen & West, 1970.
  6. ↑ Weiner, Annette. Inalienable Possessions: The Paradox of Keeping-while-Giving. Berkeley, University of California Press, 1992.
  7. ↑ J. Parry, M. Bloch. Introduction in Money and the Morality of Exchange. Cambridge, Cambridge University Press, 1989. с. 8–12.
  8. ↑ Bollier, David. The Stubborn Vitality of the Gift Economy. Silent Theft: The Private Plunder of Our Common Wealth. First Printing ed. New York: Routledge, 2002. 38-39. Print.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gift economy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​