Иконоскоп

Зворикин държи иконоскоп, илюстрация в списание от 1950 г.

Иконоскопът (от гръцки: εἰκών „картина“ and σκοπεῖν „гледам, виждам“) е първата практична предавателна телевизионна тръба, използвана в ранните телевизионни камери. Иконоскопът произвеждал много по-силен сигнал от по-ранните механични конструкции и можел да се използва във всякаква добре осветена среда. Това била първата напълно електронна система, успяла да заеме мястото на ранните камери, използващи специални прожектори или въртящи се дискове, за да „уловят“ светлината от само добре осветено място.

Някои от принципите, по които работи този апарат, са описани в заявките на Владимир Зворикин за два патента за телевизионна система през 1923 и 1925 г.[1][2] Група изследователи в RCA, оглавени от Зворикин, представят иконоскопа на широката публика на пресконференция през юни 1933 г.,[3] а две подробни технически описания са публикувани през септември и октомври същата година.[4][5] Германската компания Telefunken купува правата от RCA и конструира камерата-иконоскоп,[6] използвана за историческото първо телевизионно предаване на олимпийските игри през 1936 г. в Берлин. Около 1938 г. иконоскопът в Европа е заменен от много по-чувствителните суперемитрон и супериконоскоп,[7][8][9] докато в САЩ иконоскопът е водеща телевизионна тръба за телевизионни предавания от 1936 чак до 1946 г., когато е заменен от ортикона.[10][11]

Чертеж на UV микроскоп от патентната заявка на Зворикин, 1931. Апаратът е много сходен с кинескопа.[12]

Начин на действие

[редактиране | редактиране на кода]
Чертеж на иконоскоп.

Главният елемент за формиране на изображението в иконоскопа е слюдена пластина с нанесен слой от фоточувствителни гранули. Гранулите обикновено са много малки (десетки микрона) сребърни зрънца, покрити с цезий или цезиев оксид. Гърбът на слюдната пластина е покрит с тънък слой сребро. Разделението между среброто на гърба и сребърните гранули отпред води до формирането на отделни кондензатори, които натрупват електрически заряд. Тези образувания, под формата на малки петънца, формират пикселите. Цялата система е наречена „мозайка“.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Zworykin, Vladimir K. Television System // Patent No. 2,022,450. United States Patent Office, filed 1923, issued 1935. Посетен на 12 януари 2010.
  2. ↑ Zworykin, V. K. Television System // Patent No. 1,691,324. United States Patent Office, filed 1925, patented 1928. Посетен на 12 януари 2010.
  3. ↑ Lawrence, Williams L. Human-like eye made by engineers to televise images. 'Iconoscope' converts scenes into electrical energy for radio transmission. Fast as a movie camera. Three million tiny photo cells 'memorize', then pass out pictures. Step to home television. Developed in ten years' work by Dr. V.K. Zworykin, who describes it at Chicago. New York Times., 27 юни 1933. Посетен на 12 януари 2010.
  4. ↑ Zworykin, V. K. The Iconoscope, America's latest television favourite. Wireless World, number 33, September 1933. с. 197. Посетен на 12 януари 2010.
  5. ↑ Zworykin, V. K. Television with cathode ray tubes. Journal of the IEE, number 73, October 1933. с. 437 – 451. Посетен на 12 януари 2010.
  6. ↑ Heimprecht, Christine. Fernsehkamera – Dr. Walter Bruch und die Olympiakanone // Zukunftsinitiative Rheinland-Pfalz (ZIRP) e.V. Архивиран от оригинала на 2008-03-31. Посетен на 21 май 2009. Picture of the iconoscope camera used at the Olympic Games Berlin, 1936 (на немски)
  7. ↑ Howett, Dicky. Television Innovations: 50 Technological Developments. Kelly Publications, 2006. ISBN 978-1-903-05322-5. с. 114. Посетен на 10 октомври 2013.
  8. ↑ Gittel, Joachim. FAR-Röhren der Firma Heimann // photographic album. Jogis Röhrenbude, 11 октомври 2008. Посетен на 15 януари 2010.
  9. ↑ Smith, Harry. Multicon – A new TV camera tube // newspaper article. Early Television Foundation and Museum, July 1953. Посетен на 12 март 2013.
  10. ↑ R.C.A. Officials Continue to Be Vague Concerning Future of Television // The Washington Post, 15 ноември 1936. с. B2.
  11. ↑ Abramson, Albert. The history of television, 1942 to 2000. McFarland, 2003. ISBN 978-0-7864-1220-4. с. 18. Посетен на 10 януари 2010.
  12. ↑ Zworykin, V. K. Method of and Apparatus for Producing Images of Objects // Patent No. 2,021,907. United States Patent Office, filed 1931, patented 1935. Посетен на 10 януари 2010.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]