Имел

Имел
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Санталоцветни (Santalales)
семейство:Санталови (Santalaceae)
род:Имел (Viscum)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Имел в Общомедия
[ редактиране ]

Имелът (Viscum) е род двусемеделни растения от семейство Санталови (Santalaceae). Срещат се в умерените и тропически региони на Европа, Африка, Азия и Австралия. Имелите са полупаразитни храсти с дължина на клоните около 15 – 80 cm. Цветовете са почти незабележими, зеленикаво-жълти, с диаметър около 1 – 3 mm. Имелът е отровен[1] за човека; поглъщането на която и да е част (плодове, листа) му води до остри стомашно-чревни разстройства, обезводняване, спадане на кръвното налягане и др. Расте кълбовидно върху своя гостоприемник. Вечнозелените му листа са твърди и кожести с жълтеникаво-зелен цвят. Гроздовидният плод е белезникав, малко стъклен, а отвътре слузест и лепкав. Птиците разпространяват по поляните лепкавото семе, което те остъргват по клоните с човката си или го изхвърлят несмляно с изпражненията си. Само така се осъществява размножаването му, тъй като е установено, че нито поставеното във вода, нито поставеното в пръст, семето покълва.

Имелът е голо полупаразитно храстче със стъбло, високо до 1 метър. Листата са срещуположни, жълто-зелени, продълговати, дълги до 2 – 8 cm, широки до 3 cm, без разклонения. Цветовете са дребни, събрани в сбити групички по 5 – 7 в пазвите на листата. Двудомно растение. Мъжките цветове са с 4-делно венче, без чашка и с 4 тичинки, сраснали с дяловете на венчето, а женските със слабо забележима 4-зъбчеста чашка и 4 венчелистчета във вид на месести люспи. Яйчникът е долен. Плодът е бяла кълбеста лепкава едносеменна ягода, която полепва по краката на птиците и по този начин се пренася по други дървета. Разклонява се вътре в дървесината на гостоприемника и образува мрежа, по която си доставя вода и соли.

Род Имел

  1. Mistletoe poisoning: MedlinePlus Medical Encyclopedia // medlineplus.gov. Посетен на 6 април 2021.