Именителният падеж, или номинативът (на латински: casus nominativus), е падеж, който обичайно обозначава подлога на изречението. Най-често именителен падеж се използва и за речниковата форма на дадено име.
Именителният падеж е присъщ за подлога в изречението, но в славянските и някои други езици съществуват още две разновидности на именителния падеж:
В японския език се разграничават два вида именителен падеж:
Българският език е загубил почти изцяло падежните окончания на имената, а именната му система е преминала към аналитичен строеж. Радикалните промени в областта на категорията падеж стават причина граматическите отношения да се изразяват понастоящем предимно чрез обща форма на имената (casus generalis, общ падеж) в съчетание с предлози. Тази обща форма е най-често наследник на именителния падеж, но в някои диалекти е производна и на винителния. Косвени следи от старобългарския именителен падеж се запазват в старите n-основи: камък (от камы), пламък (от пламы), а не камен и пламен.
В съвременния български книжовен език има само остатъци от категорията падеж, като най-много падежни форми са запазени при местоименията, а при съществителните, прилагателните имена, притежателните местоимения и други съществува изкуствено разграничаването по падеж при членуваните форми в м.р. ед.ч., където в именителен падеж се поставя пълният член, а във всички останали падежи се използва краткият член.