Ина Вълчанова

Ина Вълчанова
българска журналистка, писателка, продуцент и преводачка от френски и руски език
Родена	Илиана Ангелова Вълчанова 1953 г. (71 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учила в	Софийски университет Софийски университет
Работила	писател, преводач, журналист
Литература
Период	2006 -
Жанрове	роман, драма
Известни творби	„Потъването на Созопол“ (2008) „Остров Крах“ (2016)

Ина Ангелова Вълчанова е българска писателка, преводачка и радиожурналист.

Биография

Родена е през 1953 г. в София. Завършва специалност българска филология в Софийския държавен университет. Постъпва на работа в Българско национално радио в Програма „Христо Ботев“ отначало като журналист в редакция „Култура“, а после като драматург в Радиотеатъра. Работи върху литературни текстове на много най-изявени български писатели и драматурзи и преводни текстове, адаптирани за радио. Като редактор драматург печели български и международни награди – за радиоверсията на „Апокриф“ – голямата награда на фестивала „При Марулич“ (Хърватия) и втора награда на най-големия европейски фестивал „При Европа“ (авторски проект на Маргарита Младенова и Иван Добчев) и Голямата награда на фестивала „Осмата муза“ за „Трансферату“ (авторски проект на Младен Алексиев и Станимир Панайотов). Редактор е на единствената пиеса на Йордан Радичков, написана специално за радио („Добродушните смокове“, 1994).^[1]

Ина Вълчанова е автор е на радиодраматизации по известни романи: „Малтийският сокол“ от Дашиъл Хамет, „Питър Пан“ от Джеймс Матю Бари, „1984“ от Джордж Оруел, „Москва-Петушки“ от Венедикт Ерофеев, „Джин“ от Ален Роб-Грийе, „Без кръв“ от Алесандро Барико, „Дългото сбогуване“ от Реймънд Чандлър, „451 градуса по Фаренхайт“ от Рей Бредбъри и много други, както и на една кратка оригинална радиопиеса „Петнайсет минути размисъл“. Като автор работи и в областта на радиодокументалистиката. Превежда пиеси от френски и руски.^[1]

„Потъването на Созопол“ е нейният първи роман. Ръкописът му е номиниран в конкурса на фондация „Развитие“ (2006) и е издаден от „Сиела“ през февруари 2008 година. Сценарият, който написва по него заедно с режисьора Костадин Бонев, печели субсидия от НФЦ за пълнометражен филм, заснет през 2013 г.^[1]. На следващата година журито на кинофестивала „Златна роза“ присъжда на филма награда за най-добър сценарий.^[2]

Вторият ѝ роман, „Записки на свинята“, е публикуван през 2013 г. и е номиниран за наградата „Хеликон“.

Ръкописът на следващия ѝ роман, „Остров Крах“, през април 2016 г. печели наградата в литературния конкурс „Развитие“^[3] и няколко месеца по-късно книгата е отпечатана. В началото на 2017 г. тя е номинирана за Европейската литературна награда^[4], която печели.^[5] Италиански превод на книгата излиза в 2020 г. и получава положителни отзиви.^[6]

Библиография

• Потъването на Созопол, София: Сиела, 2007. ISBN 978-954-28-0185-6 ^[7]
• Записки на свинята, София: Ерго, 2013. ISBN 978-954-8689-47-2
• Остров „Крах“, София: К. Развитие, 2016. ISBN 978-954-9612-32-5 – награда за литература на Европейския съюз
• Вътрешните дворове, София: Ерго, 2023. ISBN 978-619-2590-76-5

Източници

1. „Ина Вълчанова – „Един малко скрит глас“, БНР, 12 октомври 2009.
2. Oфициални награди, 32-ри фестивал „Златна роза“ (октомври 2014).
3. „Остров Крах“ на Ина Вълчанова спечели Деветия литературен конкурс „Развитие“, сайт на Корпорация „Развитие“, април 2016 г.
4. Елена Георгиева, „Известни са българските номинации за Европейската награда за литература“, в-к „Сега“, бр. 5832 (66), 21 март 2017 г.
5. „Романът „Остров Крах“ на Ина Вълчанова е носител на Европейската награда за литература“, в-к „Дневник“, 21 април 2017 г.
6. Литературен вестник, бр.27/2020
7. Ангел Игов, „Спасяването на Созопол“, рец. във в. „Култура“, бр. 21 (2504), 6 юни 2008.

Външни препратки

• От и за Ина Вълчанова в НАБИС – Националния каталог на академичните библиотеки в България
• Маринели Димитрова, „Ина Вълчанова“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН