За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Инклинацията или наклон на орбитата е един от шестте орбитални параметри, описващи формата и ориентацията на орбитата на дадено небесно тяло. Тя представлява ъгловото разстояние между орбиталната равнина и изходната равнина (обикновено екватора на централното тяло или еклиптиката) в градуси.
В Слънчевата система инклинацията i на орбитата на дадена планета се определя като ъгъла между орбиталната равнина на планетата и еклиптиката (еклиптиката е орбиталната равнина на Земята). Тя може да се измерва и спрямо друга равнина, като например слънчевия екватор, или орбиталната равнина на Юпитер, но при наземни наблюдения еклиптиката е най-подходяща.
Инклинацията на орбитите на естествени или изкуствени спътници се измерва спрямо екваториалната равнина на тялото, около което те са на орбита (равнината, перпендикулярна на оста на въртене).
В случая на Луната, иклинацията ѝ спрямо земната екваториална равнина е нестабилна и подоложена на сравнително бърза по астрономически мащаби прецесия. Поради това наклонът на лунната орбита често се измерва към еклиптиката.
Инклинацията на далечни обекти като двойни звезди се дефинира като ъгъла между нормалата на орбиталната равнина и ориентацията на наблюдателя. Двойни звезди с инклинация, близка до 90 градуса, често се затъмняват една друга.
В астродинамиката инклинацията се изчислява по следния начин:
където: