Инкхил

Инкхил أنخل
— Град —
Инкхил 33, 36.116667
Страна	Сирия
Население	31 258 души (2004)
Часова зона	UTC+2:00
Инкхил в Общомедия

Инкхил (на арабски: أنخل) е град в Южна Сирия, административно част от окръг Ал-Санамайн на мухафаза Дараа. Намира се на север от Дараа и на изток от Голанските възвишения в равнината Хауран. При преброяването от 2004 г. на Сирийското централно статистическо бюро има население от 31 258 души.^[1]

История

Сред древните руини, открити в Инкхил, са останките от голяма вила, датираща от II век по време на римското владичество. В сградата има голяма централна зала, която се свързва с няколко помещения, съдържащи бюстове и други скулптури от римската епоха, издълбани от базалт. Фасадата му е с богато украсени входове и ниши.^[2] По време на византийското управление Инкхил е доминиран от Гасанидите, арабски васали на империята, от близкия град Джабия.^[3]

Римска вила, Инхил.

През 1596 г. Инкхил се появява в османските дефтери под името Нахал, като е част от нахията Бани Килаб в санджака на Хауран. С изцяло мюсюлманско население, състоящо се от 86 домакинства и 45 ергени. Те плащат фиксирана данъчна ставка от 40% върху селскостопански продукти, включително пшеница, ечемик, летни култури, кози и пчелни кошери; общо 13 000 акчета. Всички приходи отиват за вакъфа (религиозно попечителство).^[4]

Градът се състои от около 50 къщи в началото на 1840 г., всички от които са обитавани от мюсюлмани.^[5] Според германския археолог Готлиб Шумахер Инкхил е записано като „малко място, наброяващо 55 до 60 колиби“ през 1897 г.^[6]

Инкхил е един от първите градове, които участват в сирийските протести през 2011 – 2012 г. срещу правителството на Башар Асад през март 2011 г. след демонстрациите в Дараа.^[7] На 19 август 2012 г. четирима протестиращи са убити и десетки ранени, след като сирийските сили за сигурност стрелят по демонстранти, излизащи от джамия след петъчната молитва.^[8]

Източници

1. General Census of Population and Housing 2004 Архив на оригинала от 2012-12-20 в archive.today. Syria Central Bureau of Statistics (CBS). Daraa Governorate.
2. Ball, 2002, pp. 240-241.
3. Shahid, 2002, p. 203
4. Hütteroth and Abdulfattah, 1977, p. 211
5. Newbold, 1846, p. 335
6. Schumacher, 1897, p. 190
7. Sterling, Joe. Daraa: The spark that lit the Syrian flame. CNN. 2012-03-01. Retrieved on 2012-03-21.
8. Inkhil Live Blog. Al Jazeera English. 2011-08-19. Retrieved on 2012-03-21.

Литература

• Ball, Warwick. Rome in the East. Routledge, 2002. ISBN 9780415243575.
• Hütteroth, W.-D., Abdulfattah, K. Historical Geography of Palestine, Transjordan and Southern Syria in the Late 16th Century. Erlanger Geographische Arbeiten, Sonderband 5. Erlangen, Germany: Vorstand der Fränkischen Geographischen Gesellschaft, 1977. ISBN 3-920405-41-2.
• Newbold, Captain. On the site of Ashtaroth // The Journal of the Royal Geographical Society 16. Murray, 1846. DOI:10.2307/1798240. с. 331–338.
• Schumacher, G. Notes from Jedur // Quarterly Statement - Palestine Exploration Fund 29. 1897. DOI:10.1179/peq.1897.29.3.190. с. 190–195.
• Irfan Shahîd, I. Byzantium and the Arabs in the Sixth Century: pt. 1, Toponymy, Monuments, Historical Geography, and Frontier Studies. Dumbarton Oaks Research Library and Collection, 2002. ISBN 0884022145.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Inkhil в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​