Институт „Рузвелт“

Институт „Рузвелт“
Информация
Типаналитичен център за публична политика
МотоСъхраняване на наследството на Франклин Делано Рузвелт и Елинор Рузвелт
Основана1987
СедалищеНю Йорк, САЩ
ЛокацияНю Йорк, САЩ
ДиректорФелиша Уонг
Сайтwww.rooseveltinstitute.org
Институт „Рузвелт“ в Общомедия

Институтът „Рузвелт“ е либерален американски мозъчен тръст.[1]

Според устава на организацията тя съществува, „за да съхрани наследството и ценностите на Франклин и Елинор Рузвелт, като развива прогресивни идеи и възпитава смели лидери, работещи за възстановяването на обещанието, че Америка е шанс за всички“.[2] Седалището му е в Ню Йорк.[3]

Four Freedoms Wall, Franklin D. Roosevelt Memorial
Стената на „Четирите свободи“ върху Мемориала на Франклин Делано Рузвелт, Вашингтон

Институтът Рузвелт е създаден през 1987 г. чрез сливането на Института „Елинор Рузвелт“ и Фондация „Четири свободи на Франклин Д. Рузвелт“.[4] През 2007 г. Институтът Рузвелт се слива с Институцията Рузвелт, сега известна като Мрежата на института Рузвелт.[5] Институтът е нестопански партньор на управляваната от правителството Президентска библиотека и музей Франклин Д. Рузвелт – първата президентска библиотека в САЩ. През 2009 г. института разширява дейността си с откриването на Центъра на четирите свободи – прогресивен политически мозъчен тръст и блог за икономическа политика.

Franklin and Eleanor Roosevelt, November 1935
Франклин и Елинор Рузвелт, ноември 1935.

Главен изпълнителен директор и президент на института от март 2012 г. е Фелиша Вонг – бивш член на Съюза за Демокрация.[6] През 2015 г. Институтът Рузвелт е включен в списъка на препоръчаните цели за финансиране на Съюза за Демокрация[7] Сред спонсорите на Института Рузвелт са и Фондация Форд, Фондация Уилям и Флора Хюлет, Фондация Макартър и Фондация Бауман.[8]

Дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Главният икономист на Института Рузвелт е нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц. През 2015 г. доклад, изготвен от Стиглиц, предлага промяна в 35-годишния курс на икономическата политика на САЩ.[9] Докладът е подкрепен от конгресмените Елизабет Уорън и Бил ДеБлазио от Демократическата партия, които присъстваха на пресконференцията, на която беше обявен.[10][11] Предложението на Стиглиц, изложено в 37 точки, включваше рогресивно данъчно облагане и разширяване на правителствените икономически програми.[12]

Списание Тайм нарича доклада на Стиглиц „пътна карта за това, което много привърженици на прогресивизма биха искали да се случи в политиката през следващите четири години.“[13] Според Вашингтон Поуст, планът на Института се "основава на убеждението, че повече държавна намеса може да реши повечето от икономическите предизвикателства пред Америка. Това е план, който очевидно е предназначен да обедини либералите, да разгневи привържениците на свободния пазар. и да накара някой кандидат за президент да премине вляво.[11]

През май 2017, Институтът публикува дългосрочно изследване, показващо връзката между социалното неравенство и щетите върху околната среда. В него авторите на изследването посочват, че „когато властта и богатството се разпределят по-неравномерно, богатите и силните получават повече възможности да насочат ефекта от екологичните щети върху бедните и по-слабите“[14][15]

Съвет на директорите

[редактиране | редактиране на кода]

Съветът на директорите на Института Рузвелт включва:[16]

  • Карън Адлер
  • Бенджамин Барнс, американски инвеститор в недвижими имоти, политик и лобист
  • Кейт Брандт
  • Уол Коксъм, основател и главен изпълнителен директор на Mobility Capital Finance, Inc.
  • Лиса Д. Кук, професор по икономика и международни отношения в Мичиганския държавен университет
  • Кристи Джордж, директор на New Media Ventures
  • Уилям Грифит
  • Фей Хартог-Левин, американски адвокат, консултант и дипломат
  • Джеймс П. Хофа, Първи президент на International Brotherhood of Teamsters[17]
  • Джас Джол, бизнес архитект в Salesforce
  • Джордж Нокс
  • Кийт Местрих, президент и главен изпълнителен директор на Amalgamated Bank
  • Сали Минар
  • Макенфъс III, партньор в офиса на DC Gibson Dunn
  • Нанси Рузвелт Ирландия
  • Никълъс У. Рузвелт, сътрудник в право на J. Abrams, P.C.
  • Фийби Рузвелт
  • Анна Елинор Рузвелт
  • Пол Ръд
  • Бернард Шварц, председател и главен изпълнителен директор на BLS Investments
  • Амиш Шах
  • Пол М. Спароу, директор на библиотеката и музея Франклин Д. Рузвелт
  • Ранди Вайнгартен, президент на Американската федерация на учителите
  • Брайън Улф
  • Уилям Вандън Хювел, почетен председател и основател на Института „Франклин и Елинор Рузвелт“, и „Франклин Д. Рузвелт Четири свободи“, LLC.
  • Катрина Ванден Хювел, редактор и издател на The Nation

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Report by Clinton Adviser Proposes ‘Rewriting’ Decades of Economic Policy
  2. ↑ About Us,Roosevelt Institute
  3. ↑ Roosevelt Institute Campus Network Offers Summer Opportunities for Student Organizers
  4. ↑ Hoffman Beasley, Maurine, Cowan Shulman, Holly, Beasley, Henry. The Eleanor Roosevelt Encyclopedia. Greenwood Publishing Group, 2001. ISBN 9780313301810. с. 337.
  5. ↑ Payne, Erica. Practical Progressive: How to Build a 21st Century Political Movement. Public Affairs, 2008. ISBN 9781586487195. с. 286.
  6. ↑ Roosevelt Institute Names Felicia Wong New President & CEO, архив на оригинала от 15 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150615010450/http://www.rooseveltinstitute.org/roosevelt-institute-names-felicia-wong-new-president-ceo, посетен на 11 март 2019 
  7. ↑ Wealthy donors on left launch new plan to wrest back control in the states
  8. ↑ Amherst College's Roosevelt Institute to share in $750 000 MacArthur Award
  9. ↑ Middle Class Is Disappearing, at Least From Vocabulary of Possible 2016 Contenders
  10. ↑ 37 ways to un-rig the U.S. economy so it no longer favors the rich
  11. ↑ а б Liberals have a new manifesto for fighting inequality, and it’s very liberal
  12. ↑ Hillary Will Run Against The 1980s -- What Were The 1980s Again?
  13. ↑ Here’s the Secret Truth About Economic Inequality in America
  14. ↑ Boiling Points: The Inextricable Links Between Inequality and Climate Change, архив на оригинала от 23 юни 2017, https://web.archive.org/web/20170623124209/http://rooseveltinstitute.org/wp-content/uploads/2017/05/SHolmberg_ClimateReport.pdf, посетен на 11 март 2019 
  15. ↑ Точки на кипене или икономическото неравенство като движеща сила за измененията в климата – резюме на български[неработеща препратка]
  16. ↑ Board // Архивиран от оригинала на 2019-06-20. Посетен на 2019-03-11.
  17. ↑ General President Hoffa’s Bio // Архивиран от оригинала на 2019-03-27. Посетен на 2019-03-11.