Интеграция

Интеграцията е форма на интернационализиране на стопанския живот; съгласувано развитие и взаимноизгодно икономическо сътрудничество между различни държави.

Възниква след Втората световна война. Постига се чрез координиране на валутната и митническата политика, създаване на общ пазар, съвместни предприятия и др. Развитите държави осъществяват интеграция чрез международни икономически групировки, които изцяло обхващат икономиките на участващите страни (Европейски съюз, Европейска асоциация за свободна търговия) и чрез обединения, които осъществяват дейност само в определен отрасъл (ЕВРАТОМ, Европейска общност за въглища и стомана, Международно стоково съглашение по калая и др.). Начало на интеграционните процеси между бившите социалистически страни поставя учредяването през 1949 г. на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).

През 1960-те и 1970-те години се появяват интеграционни процеси сред развиващите се страни, произтичащи от борбата им за политическа и икономическа независимост, за създаване на многоотраслова икономика и повишаване на жизненото равнище. Създават се икономически обединения: Андска група, Арабска организация за промишлено развитие, Конференция за координиране на развитието на страните от Африканския Юг, Латиноамериканска асоциация за интеграция, Латиноамериканска икономическа система, Организация на арабските държави износителки на петрол и др.

Източници

• „Българска енциклопедия“, книгоиздателска къща „Труд“, София, 1997г.
  

Вижте също

• Европейска интеграция
• Икономическа интеграция