Интервенция на Антантата в Руската гражданска война

Американски войски във Владивосток през август 1918 г.

Интервенция на Антантата се нарича многонационална военна намеса в Гражданската война в Русия през 1918 г. Първоначално целта е да се помогне на Чехословашкия легион да се евакуира[1], да се подсигурят доставките на продоволствие и муниции през руските пристанища и да се възстанови Източния фронт. След като Антантата печели Първата световна война, съюзниците подкрепят антиболшевишкото бяло движение в Русия. Точките на сблъсък са Арктика и Сибир, но броят на войските не е многочислен. Най-голям е японският контингент в Източен Сибир – 70 000 души, заедно с 9000 американци и 6000 англичани и канадци. Британските, френските и американски части в района на Архангелск наброяват общо 13 000 души и още 1000 англичани в Мурманск. Други английски части действат в районите на Ашхабад и Баку. Съюзническите войски оказват силно влияние за интензифициране на гражданската война[2] Съюзническите военни цели обаче не са единни, войските са уморени от продължителната война, а в собствените им страни липсва подкрепа за военната интервенция. Тези причини, заедно с успешната евакуация на Чехословашкия легион през 1920, кара съюзниците да се изтеглят от Северна Русия и Сибир, макар че японски части остават в някои райони на Сибир до 1922 и в северен Сахалин до 1925 г.[3]

Чуждестранната интервенция се използва ефикасно от страна на болшевишката пропаганда, която акцентира върху подкрепата от страна на капиталистическите страни.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Легионът е съставен от войници на Австро-Унгария, дезертирали или пленени и впоследствие присъединили се към руската армия. Около 40 000 души на брой, те не искат да се предадат на Централните сили поради страх от наказание за държавна измяна. Болшевиките им разрешават да напуснат Русия с Транссибирската железница, но по-късно се съгласяват част от тях да се евакуират през арктическите пристанища.
  2. ↑ Стивънсън, Дейвид. 1914 – 1918 Историята на Първата световна война. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-155-6. с. 600.
  3. ↑ Beyer, pp. 152 – 53.
Тази статия, свързана с военно дело, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.