Ипостас

Тази статия е за богословския термин. За понятието в лингвистиката вижте Ипостас (лингвистика).

---

В християнството думата „ипостас“^[1] (гръцки: ὑπόστᾰσις) има сложна и донякъде объркана история. Нейното буквално значение е „това, което стои отдолу“.^[2]

Античност

В античността думата υπόστασις /ипостас/, се среща в историческите прози на Полибий, Диодор Сицилийски, Йосиф Флавий, а също и в природонаучни съчинения. Υπόστασις означава „това което стои отдолу, което съставлява основата, което гарантира съществуването на нещата“.

• В природонаучната литература означава натрупване (на облаци).
• В историческата проза означава удържане (например на засада) или повод.
• В реториката означава основна теза, аргумент.
• Във всекидневната реч означава имот, състояние, синоним на ουσια.
• В старогръцката философия, например на Аристотел и неоплатониците, означава вътрешността на обективната реалност.

Значение

Най-често υπόστασις се превежда като „същност“. За първи път този термин се прилага по отношение на Бога през първите векове от св. Теофил Антиохийски, в неговото съчинение апология „До Автолик“. През IV век се приема окончателно като термин от православните богослови в противовес на арианската ерес. По това време в богословската наука навлиза и терминът ουσια (същност).

Християнски писания

В посланията на св. апостол Павел думата υπόστασις се среща на пет места:

В 2 Кор. 9:13; 11:16 думата υπόστασις е използвана като „вид“, „състояние“.

В Евреи 1:3 – като „битие, природа“. Може да се преведе като „подставка, основание, увереност“.

В Евр. 3:14 – състояние.

Евр. 11:1 – основа, предпоставка, прототип.

В Септуагинтата означава имущество.

При св. ап. Павел υπόστασις означава предимно състояние, положение, основа, предпоставка, а в контекста на тринитарното богословие – битие, природа, т. е. явява се синоним на по-късно въведеното понятие ουσια.

Като трудна дума υπόστασις е останала непреведена в Синодалния превод на Свещеното Писание. Съпоставяйки гръцкия текст с превода на блаж. Йероним, виждаме, че навсякъде предпочитаният превод е substantia. От етимологическа гледна точка това е най-точният превод, доколкото υπόστασις е съставено от υπο + στασις /стоене под/ също като substantia идва от sub + stantia. За латинските богослови този термин носи много объркване.

Св. Григорий Богослов казва:

„Бог се разделя, така да се каже, неразделимо и се съединява разделно, защото Божеството е Едно в Три, и Трите са Едно, в Които е Божеството, или по-точно, Които са Божество“.

Св. Атанасий Велики казва:

“Но като говорим, че Божията същност е непознаваема, не следва, че се отказваме изобщо от богопознание – напротив, за християнина целта на богопознанието не е пълно осветляване или разбиране на Бога, а достигане на общение с Него. Тъй като Бог съществува и действа в конкретни Лица /Ипостаси/, за което ни свидетелства Божественото Откровение чрез Иисуса Христа, ние можем да достигнем до богопознание и да бъдем в общение с Бога. Ние можем да познаем триипостасния Бог повече посредством конкретните действия на Божиите Лица, отколкото чрез непознаваемата Божия същност. А тези действия на Божиите Лица са взаимозависими. Поради това Откровението за Бога Отца е неделимо от учението за Бога Сина и от учението за Бога Дух Свети.”

Стихове доказващи триипостасноста на Бог:

Йоан 17:21

Йоан 16:14

Йоан 15:16

1 Йоан 5:7

Матей 28:19-20

Източници

1. Сравни с Хипостаза.
2. Виж Liddell and Scott's Greek Lexicon