Иркутск
| Иркутск Иркутск | |
| — град — | |
.png)  | |
 | |
  Иркутск  Иркутск | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Иркутска област |
| Район | Иркутски |
| Площ | 300 km² |
| Надм. височина | 440 m |
| Население | 606 369 души (2024) 2021 души/km² |
| Кмет | Руслан Болотов |
| Основаване | 1661 |
| Град от | 1686 |
| Пощенски код | 664xxx |
| Телефонен код | (+7) 3952 |
| МПС код | 38, 85, 138 |
| Часова зона | UTC+8:00 |
| Официален сайт | www.admirk.ru |
| Иркутск в Общомедия | |
Ирку́тск е град в Русия, административен център на Иркутска област и на Иркутски район.[1] Градът е разположен на двата бряга на река Ангара на 66 km от езерото Байкал. Населението му към 2016 г. наброява 623,4 хил. души.[2]
Име
[редактиране | редактиране на кода]Градът е кръстен на името на река Иркут. Смята се, че името на реката на монголски означава „сила" или "енергия“.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Основан е през 1661 г. като крепост.[4] През 1686 г. получава статут на град.[5] Още по това време Иркутск е голям търговски център, като оттук са минавали повечето кервани между Сибир и Китай. До 1700 г. в града живеят около 1000 души.[6] В средата на 18 век е построен път между Москва и Иркутск. През 1764 година градът става център на новосъздадената Иркутска губерния.
В началото на 19 век в Иркутск биват изпратени в изгнание много интелектуални дейци, участници във въстанието на декабристите. Голяма част от културното наследство на Иркутск идва именно от тях. През 1879 г. в Иркутск избухва голям пожар, който изпепелява историческия център на града и разрушава около ¾ от сградите му. Въпреки това Иркутск се възстановява бързо в началото на 1880-те, когато е разцветът на златодобива в района. През 1896 г. е прокарано електричество, а през 1898 г. е построена жп гара в града, част от Транссибирската магистрала. Железопътната линия въздейства изключително благоприятно върху икономиката на града. В резултат на строителството й се образува и италиански квартал, където се заселват част от участвалите италиански гурбетчии и семействата им.[7]
По времето на Гражданската война в Русия, след Октомврийската революция, градът става сцена на ожесточени боеве между болшевики и белогвардейци. През 1920 г. тук е екзекутиран Александър Колчак, главнокомандващ антиболшевишките сили. Иркутск е бил административен център на Монголо-Бурятската автономна област в периода 1922 – 1923 г. и на Източносибирския край в периода 1930 – 1937 г., а от 1937 г. – на Иркутска област. През 1930-те години са положени основите на самолетостроенето и металургията в града. По време на Втората световна война около 20 хил. жители на Иркутск са изпратени на фронта, половината от които така и не се връщат. През 1950-те години е построено водохранилището на река Ангара, като през 1958 г. е въведена в експлоатация Иркутската ВЕЦ. По това време Иркутск бива мащабно индустриализиран. През 1986 г. градът е удостоен с ордена на Октомврийската революция. До 1990-те години Иркутск е голям промишлен център с множество развити отрасли. В последвалите години на криза, след разпадането на СССР, производството на града не се вписва добре в световния пазар и много предприятия затварят врати.[8][9]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Иркутск е населен основно от руснаци, но има и големи малцинства (над 1000 души) от буряти, украинци, татари, азербайджанци, киргизи, арменци, узбеки, таджики, беларуси, евреи и тувинци.[10] Броят на жителите на града достига връх през 1991 г., когато те наброяват 641 000 души.[11]
| 1856[12] | 1897 | 1923[12] | 1926 | 1939 | 1956 | 1962[12] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 24 100 | 51 000 | 87 600 | 108 000 | 250 000 | 314 000 | 385 000 |
| 1967[12] | 1973[12] | 1975 | 1982[12] | 1985 | 1989 | 1991[11] |
| 420 000 | 485 000 | 516 000 | 575 000 | 601 000 | 626 135 | 641 000 |
| 1992 | 1995 | 1996 | 1999 | 2000 | 2002 | 2004 |
| 639 000 | 581 000 | 583 000 | 592 000 | 590 000 | 593 604 | 588 500 |
| 2006 | 2008 | 2010 | 2012 | 2014 | 2015 | 2016[2] |
| 578 100 | 575 800 | 587 891 | 597 846 | 612 973 | 620 099 | 623 424 |
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Иркутск е разположен в зона на умереноконтинентален климат, но граничещ със субарктичен. Има студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 1.0 °C.[13]
 Климатични данни за Иркутск 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 2,3 | 10,2 | 20,0 | 29,2 | 34,5 | 35,6 | 37,2 | 34,0 | 29,7 | 24,5 | 14,4 | 5,3 | 37,2 |
| Средни максимални температури (°C) | −12,8 | −7,8 | 0,3 | 9,4 | 18,1 | 22,7 | 24,8 | 22,2 | 15,7 | 7,7 | −2,7 | −10,6 | 7,3 |
| Средни температури (°C) | −17,8 | −14,4 | −6,4 | 2,5 | 10,2 | 15,4 | 18,3 | 15,9 | 9,2 | 1,8 | −7,6 | −15,3 | 1,0 |
| Средни минимални температури (°C) | −21,8 | −19,6 | −12,2 | −2,8 | 3,6 | 9,3 | 13,0 | 10,9 | 4,3 | −2,5 | −11,6 | −19,1 | −4 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −49,7 | −44,7 | −37,3 | −31,8 | −14,3 | −6 | 0,4 | −2,7 | −11,9 | −30,5 | −40,4 | −46,3 | −49,7 |
| Средни месечни валежи (mm) | 13 | 8 | 12 | 18 | 37 | 78 | 114 | 91 | 52 | 21 | 20 | 16 | 480 |
| Източник: Погода и Климат[13] | |||||||||||||
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]
Най-развитата промишленост в Иркутск е самолетостроителната. Заводът Иркут е известен с производството си на изтребителите Су-30. Развито е машиностроенето и металургията. Градът разполага с ВЕЦ с номинална мощност от 662.4 MW. Градът е също и важен железопътен възел на Транссибирската магистрала. Разполага с две летища, едното от които е международно.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Иркутск
- Александър Шеманский, оперен певец
- Николай Камов, авиоконструктор, създател на вертолетите „Ка“
- Михаил Мил, авиоконструктор, създател на вертолетите „Ми“
- Починали в Иркутск
- Афанасий Шчапов (1831 – 1876), историк
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Иркутск е побратимен с:[14]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Администрацията на града Архив на оригинала от 2007-03-12 в Wayback Machine.
- Интерактивна карта-справочник Архив на оригинала от 2007-07-31 в Wayback Machine.
- Иркутск и околностите в старинни и съвременни фотографии Архив на оригинала от 2005-12-16 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дулов А.В., Замятина Н.Ю. и др. Ирку́тск // Голяма руска енциклопедия. Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2018. Архивиран от оригинала на 2019-05-12. Посетен на 7 юни 2019. (на руски)
- ↑ а б ((ru)) Численность постоянного населения Иркутской области по муниципальным образованиям на начало 2016 года[неработеща препратка].
- ↑ ((ru)) Географические названия Восточной Сибири: Названия на „И“
- ↑ ((ru)) О предыстории иркутского осторга
- ↑ ((ru)) Иркутск // Большая Советская энциклопедия, 3-е изд.
- ↑ ((ru)) Первые иркутяне: Именник первожителей Иркутска периода 1661 – 1700 годов
- ↑ Союз обречённый
- ↑ ((ru)) Иркутск и его история Архив на оригинала от 2016-04-15 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Иркутск
- ↑ ((ru)) Национальный состав Архив на оригинала от 2014-08-09 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((ru)) Российский статистический ежегодник Архив на оригинала от 2016-06-24 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Иркутск (Иркутская область)
- ↑ а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Иркутска Посетен на 4 юни 2016 г.
- ↑ ((ru)) Известия ИГЭА. 2008. No 1 (57) Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
| |||||||
| |||||||||||||||||
