Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид, форматиране, препратки, проверка на авторските права на части от текста. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Исперих | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 8357 души[1] (15 март 2024 г.) 234 души/km² |
Землище | 35,73 km² |
Надм. височина | 241 m |
Пощ. код | 7400 |
Тел. код | 08431 |
МПС код | РР |
ЕКАТТЕ | 32874 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Разград |
Община – кмет | Исперих Белгин Шукри (ДПС; 2019) |
Адрес на общината | |
7400 – гр. Исперих, ул. „Дунав“ № 2 | |
Уебсайт | www.isperih.bg |
Исперих в Общомедия |
Исперѝх е град в Североизточна България. Той се намира в област Разград и е втори по големина в областта след Разград. Градът е административен център на община Исперих. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 8341 души по настоящ адрес и 11 450 души по постоянен адрес.[2]
Почвеният тип в преобладаващата част са сивите и тъмносивите горски почви – 61%, а оподзолените черноземни заемат 39% от обработваемата земя. Почвено-климатическата характеристика на Исперих създава възможност за отглеждането на всички култури на умерения климат. Затова Исперих се разширява като зърнено-фуражен район с животновъдно направление.
Исперих се характеризира с равнинно-хълмист релеф със средна надморска височина 241 метра, а също и с умерено-континентален климат – горещо лято и студена зима. Средната годишна температура е 10,3 °C, абсолютно минимална температура с повторения през 3 – 4 години с минус 25,4 °C. Температурната сума при активния вегетационен период възлиза на 3326 °C. Валежите са по-обилни в сравнение с ограждащите Лудогорието области. Едно сравнително изследване за един век (от 1895 г. до 1995 г.) показва, че докато в гр. Русе падат 562 л валежи годишно, в гр. Разград, а в гр. Кубрат – 593 л, то в гр. Исперих годишният валеж е средно 656 л на м2. Средното месечно и сезонно разпределение на валежите за означения стогодишен период за Исперих е както следва: зима – 131, пролет – 165, лято – 227 и есен – 133. (данните са от 2001 г.)
Исперих е разположен на 26,49˚ източна дължина, 43,43˚ северна ширина. Това поставя Исперих в среден климатичен район на Дунавската равнина. Той се простира паралелно на северния и обхваща средната част на Дунавската равнина. В топлинно отношение по-съществени различия спрямо северния район има главно през лятото, което тук не е толкова горещо. Това особено е подчертано в източните части на района (Лудогорието), които са с по-голяма надморска височина. Валежите, особено летните, в средния климатичен район са вече чувствително по-големи поради влиянието на Стара планина. Поради различното влияние на Стара планина в отделните части на района, както и поради различията им в надморските височини, районът може да се раздели на три части: западна – с приблизително равномерно разпределение на валежите през годината, което е следствие от относителното намаление на летните и увеличение на зимните валежи; централна с максимално различие между летните и зимните валежи, т.е. с най-добре изразена континенталност във валежния режим; източна – с относително по-хладно лято, но и с по-малки валежи.
Ветровете над Исперих са непостоянни, но с преобладаваща посока от запад и северозапад. През лятото те са с дъждоносни облаци от океански произход. Североизточният вятър е сух през лятото и е признак за стабилно, ясно време, а през зимата докарва големи студове и навява сухия сняг на преспи. Северният вятър носи прохлада през лятото, а през зимата сняг.
За зима се приема периодът, когато температурата трайно се понижи под 5 °C и продължава до трайното повишаване на температурата над 5 °C. За района на Исперих този период започва на 24 ноември и продължава до 18 март със средна продължителност от 115 дни.
Типичните зимни месеци са декември, януари и февруари. Средната месечна температура за месец декември е 0,9 °C, за месец януари – -0,2 °C, а за месец февруари 0,2 °C.Абсолютно минималните температури на въздуха за зимните месеци за района на Исперих са: за декември – -23,2 °C, за януари – -23,7 °C, за февруари – -32,4 °C. Средната месечна абсолютно минимална температура за декември е -11,9 °C, за януари – -15,0 °C, за февруари – -14,2 °C. Според средната месечна абсолютно минимална температура за типичния зимен месец – януари, зимата за района на Исперих се характеризира като студена. Сумата на валежите през зимата е 128 мм.
За пролет се приема периодът, когато средната денонощна температура трайно се повиши над 5 °C и продължава до трайното повишение на температурата над 15 °C. С трайното повишаване на температурата и стопяването на снежната покривка, започва вегетацията на селскостопанските култури. Селскостопанските работи, които се извършват на полето, са подготовка на почвата за сеитба, сеитба, брануване, валиране и подхранване на зимните посеви и др. Средната продължителност на пролетта за страната е около 50 – 60 дни. За района на Исперих средната продължителност на пролетта е 52 дни.
Лятото започва, когато температурата се повиши над 15 °C и продължава до понижаване на температурата под 15 °C. В района на Исперих за начало на лятото се счита 10 май, то продължава до 27 септември. Лятото е най-продължителният сезон за България, за Исперих то продължава 140 дни.
Най-топлите летни месеци са юни, юли и август. Средната месечна температура за юни е 19,1 °C, за юли е 21,5 °C, а за август е 21,3 °C.Средната месечна абсолютно максимална температура за месец юни за Исперих е 36,0 °C, за юли – 37,1 °C, а за август – 40,0 °C.Според средната месечна температура за юли лятото в района на Исперих се характеризира като горещо. Сумата на валежи през летния период са 225.
Есента е кратък преход от лятната вегетация към зимния покой на селскостопанските култури. За начало на есента се приема моментът, в който температурата на въздуха се задържи под 15 °C, и продължава до трайното понижение на температурата под 5 °C. За района на Исперих този сезон започва на 28 септември и продължава до 23 ноември. Средната месечна температура за месец октомври е 11,8 °C, а за ноември е 6,5 °C. Средната продължителност на есенния период за страната е 50 – 60 дни, а за Исперих – 57 дни. Сумата на валежите за месец октомври е по-ниска от 40 mm и не е достатъчна за сеитба на зимни посеви и за дълбока оран.
Засушливият период за района на град Исперих започва в края на месец юли и началото на месец август и свършва в края на месец октомври.
Растителното разнообразие в горския фонд на община Исперих включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 тревни растителни вида. Средногодишното залесяване възлиза над 900 декара главно с местни устойчиви широколисни дървесни видове, например цер, дъб, сребролистна липа, ясен, явор и др. Залесяването включва и някои чужди видове, които са успешно аклиматизирани в България, каквито са червеният американски дъб, унгарската акация и различни клонове хибридни тополи.
В горите на Исперих се срещат различни видове едър и дребен дивеч. За едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, за дребния дивеч най-характерните видове са див заек, фазан, яребица и дива патица. През различните сезони се срещат и пролетни видове, каквито са пъдпъдъкът. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк и др.
През последните години (след 1990 г.) данните от провежданите таксации показват трайно намаляване на едрия дивеч. Това се дължи на нарастващото бракониерство, което е основният проблем за фауната. На територията на Исперих има една природна забележителност „Божурите“ намираща се до село Печеница и историческо-археологически резерват „Сборяново“.
Земите около град Исперих са обитавани от различни цивилизации още от времето на тракийските племена (IV – V пр. Хр.). Доказателство за това е тракийският град Хелис (Хелиос), който днес е превърнат в историко-археологически резерват Сборяново. Запазени са уникални по своята същност гробници на тракийски владетели, крепостни стени, религиозни съоръжения и множество артефакти. Доказателство за уникалността на това място е фактът, че той е един от десетте български обекта в списъка на ЮНЕСКО.
За зараждането му като самостоятелно селище няма много информация. Предполага се, че градът се развива като място за панаири и обмяна на стоки. По време на Османската империя се е наричал Кемаллар (Кемаалар, Кеманлар,[3] Каменлар[4]). С пристигане на първия заселник Кемал и неговия род, селището дълги години носи неговото име – Кемаллар (Кемаловците). В подкрепа на мнението, че селото било наречено на името на заселника Кемал, е и запазеното допреди десетина години предание за него. Гробът на Кемал баба се помнел и течал от поколенията, а надгробният му камък се намира в старото гробище в западния край на града.
Според една от легендите името произхожда от „Кем агалар“ (горделивите господари), които били свирепа банда разбойници, тормозеща местното население от мюсюлмани и християни. Според друга хипотеза името идва от „Кем аалар“, което в превод означава „Кой плаче“, и се свързва с воплите и стенанията на затворниците в таен затвор, някъде в гъстите гори около днешния Исперих. Според друга хипотеза името Кеманлар произлиза от „кемане“ (цигулка) и означава на турски „цигулари“. Първите заселници на това място според тази версия били българи – гъдулари – скитащи музиканти.
През 1960 г. е обявен за град. Той носи името на кан Аспарух – основателят на Българската държава, чието име също се произнася и като „Исперих“.
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
|
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 8973 | 100 |
Българи | 4665 | 51,98 |
Турци | 2799 | 31,19 |
Цигани | 598 | 6,66 |
Други | 26 | 0,28 |
Не се самоопределят | 53 | 0,59 |
Неотговорили | 832 | 9,27 |
Нетният размер на приходите от продажби от промишлените предприятия и поделения през 1996 г. възлиза на 3205 млн.лв. и 32 192 млн.лв. за 1997 г., което е 14,81% и 16,40% от това за областта, а заетите лица за посочените години са съответно 18,12% и 18,55%.
Развити са и трите направления на промишлеността, но с най-голямо значение и относителен дял е преработвателната промишленост. Следващо по ред е производството и разпределението на електроенергия, газ и вода (изцяло държавен сектор) и добивната промишленост (изцяло в частния сектор).
При изследване структурата на промишлеността на общината се установява, че тя е почти идентична и за двете изследвани години. Значително се откроява производството на изделия от неметални минерални суровини с относителен дял 77,36% за 1996 г. и 78,90% за 1997 г. Следващ по значение отрасъл е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия с 13,64% и 12,52% за посочените години, а на трето място се нарежда металолеенето, металообработването и производството на машини и оборудване – съответно 4,46% и 4,63%. С незначителен дял в промишлеността на общината през 1997 г. са производството на целулоза, хартиени изделия, полиграфически и издателски изделия (0,01%); производство на транспортни средства (0,02%); кожухарската и обувната индустрия (0,03%); производството на електротехнически машини и оборудване, производството на прецизна техника (0,04%); други промишлени производства (0,05%) и т.н.
В общинската промишленост няма развито производство на текстил, текстилни изделия и трикотаж; химикали, химични продукти, синтетични и изкуствени влакна; металургия.
През 1996 г. водещ е държавният сектор с относителен дял 92,44%, а през 1997 г. ситуацията се променя и вече е водещ частният сектор с 84,46%, изчислени по показателя нетен размер на приходите от продажби. Изцяло в частния сектор, през последната посочена година, са добивната промишленост; кожухарската и обувната индустрия; дървообработването; производството на целулоза, хартия, хартиени изделия, полиграфически и издателски изделия; производство на електротехнически машини и оборудване, производство на прецизна техника и производство на транспортни средства. В държавния сектор е производството на каучукови и пластмасови изделия и други промишлени производства, но те са с малък относителен дял. В него е производството и разпределението на електроенергия, газ и вода.
Нетният размер на приходите от продажби от промишлените предприятия и поделения в структурата на промишлеността се увеличава, което води до увеличаване на заетостта. Основен отрасъл е производството на изделия от неметални минерални суровини (фаянсови плочки) и той определя облика на общинската промишленост. Частният сектор става водещ и от него ще зависи просперитета на общинската промишленост. Неголемият относителен дял на общинската промишленост от областната дава основание да се изведе селското стопанство като един от водещите отрасли в общинската икономика. В този план е необходимо развитието на производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия и то особено в частния сектор.
В Исперих се намира „Хан Аспарух“ АД, завод за стенни и подови керамични облицовъчни плочки, най-големият от групата на KAI GROUP. Той съставя около 85% от икономиката на общината.
В града функционират 2 средни (Гимназия „Васил Левски“, ПГСС „Хан Аспарух“) и 2 основни училища (ОУ „Васил Априлов“, ОУ „Христо Ботев“).
В Исперих и района се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз:
|