Истанбулски погром

Погромът срещу гърците обхваща и Принцовите острови.

Истанбулският погром известен в гръцката историография като Септемвриана (на гръцки: Σεπτεμβριανά) и в турската като Септемврийските събития (на турски: 6 – 7 Eylül Olayları) от 6 – 7 септември 1955 г. е масов погром срещу гръцкото малцинство в Истанбул.

По време на погрома са убити десетина турски поданици от гръцки произход и са нанесени сериозни материални щети. Сред убитите са и двама гръцки свещеници. Погромът обхваща и Измир, където са ранени гръцки военнослужещи в базата на НАТО в града по това време.[1][2][3]

След малоазийската катастрофа е договорена размяна на население между Гърция и Турция, като единствените изключения за гръцко присъствие в Турция са Истанбул и двата турски егейски острова – Имброс и Тенедос. [4]

През 1952 г. Гърция и Турция в комплект стават членки на НАТО.

Турското правителство използва инцидента с цел окончателното изгонване на останалото гръцко население в Турция. [5][2]

Кипърските гърци започват през април 1955 г. еносис срещу британското управление на острова и за присъединяването му към Гърция, игнорирайки напълно местното турско малцинство. [6]

На 6 септември 1955 г. турското национално радио и вестник İstanbul Ekspres съобщават, че в родната къща на Кемал Ататюрк в Солун (Музей „Ататюрк“ (Солун)) е избухнал взрив, който напълно я е унищожил. Къщата е музей и част от комплекса на турското консулство в Солун. Взривът датира от 29 август 1955 г. и избухва по време на тристранните преговори за бъдещето на Кипър в Лондон. Погромът на практика слага край на преговорите и конференцията. [7]

Според Орхан Памук, зад взрива са турските специални служби.[8] На 6 септември 1955 г. в Истанбул се събира близо 250-хилядна тълпа. За да предпазят имуществото си, всички жители на града са принудени да развеят турския национален флаг на къщите си. Вселенският патриарх Атинагор I Константинополски е под обсада във Фенер.[3][9]

През 1960 г. в Турция е извършен държавен преврат с подкрепата на ЦРУ, а Аднан Мендерес и членове на правителството му са разстреляни след смъртни присъди от специален военен трибунал, като едно от обвиненията е за организирания от тях преди 5 години истанбулски погром.[10]

  1. Michael Knüppel: Die Türkisch-Orthodoxe Kirche. Pontus Verlag, Mönchengladbach 1996, ISBN 3-9805178-0-2, S. 106
  2. а б Münchener Hochschule für Politische Wissenschaften (Herausgeber): Politische Studien. Olzog Verlag, 1964, S. 560
  3. а б Wolfgang Freund (Hrsg.): Orient Nr. 1/1992. Deutsches Orient-Institut, Hamburg 1992, ISBN 3-89173-024-1, S. 128
  4. Greece and Turkey – Convention concerning the Exchange of Greek and Turkish Populations and Protocol, signed at Lausanne, 30 януари 1923
  5. Pogrom against the Greeks in Istanbul
  6. Vor 50 Jahren zerstörte ein Pogrom das alte Konstantinopel
  7. Vor 50 Jahren zerstörte ein Pogrom das alte Konstantinopel
  8. Орхан Памук: „Istanbul“. Erinnerungen an eine Stadt. Hanser, München 2006, ISBN 3-446-20826-7.
  9. Vor 50 Jahren zerstörte ein Pogrom das alte Konstantinopel
  10. Vor 50 Jahren zerstörte ein Pogrom das alte Konstantinopel