Историцизъм (изкуство)

Вижте пояснителната страница за други значения на Историцизъм.
„Сънят на архитекта“ (1840), Томас Коул
Замъкът Шверин е пример за помпозен Историцизъм в архитектурата
Типична улица от 19 век, с къщи в стила на историцизма (Висбаден, Германия).

Историцизъм или историзъм се нарича харакатеристиката на редица художествени стилове, черпещи вдъхновение от пресъздаването и комбинирането на исторически стилове или изпълняването на типични техни елементи по нов начин, като по този начин може да бъде създадена напълно различна естетика.[1] Това явление се появява в края на XIX и началото на XX век.

Това явление се проявява преди всичко в архитектурата, където комбинирането на различни стилове и въвеждането на нови елементи може да доведе до съвсем нова естетика, коренно различна от естетиката на предишната епоха. Този подход на английски се нарича „ревивализъм“ (на английски: revival architecture– съживяване, възраждане).

Примери за това са:

Около 1900 г. зародилият се стил ар нуво понякога оказва разпознаваемо влияние върху историцизма. По същото време се оформя умерената реформаторска архитектура – контрадвижение, което по-късно води до класическия модернизъм.

В изкуствознанието, след неокласицизма, който през романтичната ера може да се смята за историческо движение, 19 век влиза в нова историческа фаза, в която се наблюдава интерпретация не само на към древния гръцки и римски класицизъм, но и към предходните стилистични епохи, на които започва да се гледа като на равностойни на първите. Това е вижда най-вече в архитектурата и историческата живопис, където все повече се използва историческата тематика като се отделя голямо внимание на точната периодизация. Влияние на историцизма се усеща най-силно след средата на 19 век. Промяната се свързва най-често с възхода на буржоазията по време и след индустриалната революция. В края на века символизмът и Ар нуво, последвани от експресионизма и модернизма се опитват да направят историцизма да изглежда старомоден. Въпреки това, голям брой големи обществени поръчки му се възлагат и през 20 век. Движението „Изкуства и занаяти“ успява да съчетае историцизма с елементите на Ар нуво и останалите съвременни стилове.

Влиянието на историцизма остава силно в много страни дори след 1950-те години. Когато през 1980-те години постмодерната архитектура става изключително популярна, се заражда движението на неоисторицизма, което все още има своето значение и се открива из света, особено в ретроспективни сгради.

Списък на стилове, свързани с историцизма и ревивализма в западната архитектура и декоративни изкуства

[редактиране | редактиране на кода]
Британска империя
Франция
Германия
Гърция и Балканите
Мексико
Холандия
Португалия
Руска империя и СССР
Скандинавия
Испания
Съединени щати
Италия

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Lucie-Smith, Edward. The Thames and Hudson Dictionary of Art Terms. London: Thames & Hudson, 1988, p. 100. ISBN 0-500-20222-2
  2. ↑ Holm, Ivar. 2006 [Ideas and Beliefs in Architecture and Industrial design: How attitudes, orientations, and underlying assumptions shape the built environment]. Oslo School of Architecture and Design. ISBN 82-547-0174-1.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Historicism (art) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​