История на Македония през османската епоха

Османското владичество в Македония продължава 517 години, от началните месеци на 1395 допреди края на 1912 г.^[1][2]

История

Завладяване

В Черноменската битка от 1371 г. краля на Прилепското кралство Вълкашин и брат му Иван Углеша водят 70 000 войска срещу османците. Въпреки по-малкия си брой, турците успяват да убият Вълкашин и брат му и да спечелят битката.^[3]

След падането под османско владичество, много джамии и други ислямски сгради като Джамията Иса Бей са построени в градове като Скопие.

След пагубните сраженията по-голямата част от Сърбия се разпада на по-малки княжества. Едно от тези княжества е известно като Кралство Прилеп и е водено от сина на Вълкашин, Крали Марко.^[4] Като повечето местни управителители в Македония Марко става васал на Мурад I, за да запази позицията си.

Косовската битка от 1389 г. подпечатва съдбата на Македония за следващите 500 години. И двете армии губят водачите си и голям брой войници, но османците успяват лесно да съберат друга армия също толкова голяма, докато местните не успяват.

Крали Марко умира заедно с Константин Драгаш в Битката при Ровине през 1395 г., а територията на неговото владение става Охридски санджак.^[5][6]

Цяла Вардарска Македония е под османски контрол от края на XIV век, а Скопие пада на 19 януари 1392 г.^[1][7] Освен конфликта със силите на Скендербег, който протича в западните части на Македония между 1444 и 1467 г., Османската империя успява да завладее целия регион.^[8]

Османско владичество, 1395 – 1912 г.

По време на османското управление на Балканите градовете преживяват много промени във връзка с демографския си прираст и вида на градския пейзаж. Със закони, забраняващи християнските сгради да бъдат по-високи от ислямските, най-високите сгради в градове като Скопие и Битоля са минаретата на джамиите.^[9]

Османския пътешественик Евлия Челеби посещава град Битоля през 1661 г. Той пише, че по това време в града има седем джамии, 6 от които са построени през XVI век. Повечето от джамиите построени на територията на днешна Република Македония са с квадратна форма с три портика и минаре от дясната страна на сградата.^[10]

Завладени от Османската империя територии

• 
  Османска Битоля през 1880
• 
  Прилеп в края на XIX век
• 
  Минарета в Османско Скопие
• 
  Османски Щип 

Освобождение

Балканските войни са две войни от 1912 и 1913 г. Първата стартира на 8 октомври 1912 г., когато държавите от Балканския съюз нападат Османската империя. Тя трае 7 месеца и завършва с победа за съюза, като прекратява османското владичество над Балканите.^[11]

Административно деление

След завладяването на Македония, тя става част от еялет Румелия.

Вилаети

Карта на вилаетите в Македония от 1907 г.

След административната реформа от 60-те години на XIX век, Османската империя е разделена на вилаети, които се подразделят на санджаци.

Косовски

Северната част на региона Македония включва Косовски вилает. Санджаците в този вилает, които днес са на територията на Република Македония са:

• Скопски санджак, който включва нахиите Скопие, Куманово, Щип, Кратово и Кочани.
• Призренски санджак, който включва Тетовска нахия.

Битолски

Югозападната част на региона е разположена в Битолски вилает. Санджаците в този вилает, които днес са на територията на Република Македония са:

• Битолски санджак, който включва Битоля, Охрид, Ресен и Прилеп.
• Дебърски санджак, който включва Дебър и Кичево.

Солунски

Югоизточната част от Македония е разположена във Солунски вилает. Санджаците в този вилает, които днес са на територията на Република Македония са:

• Солунски санджак, който включва Тиквеш, Струмица, Велес, Дойран, Гевгели.

Бележки

1. Macedonia:: The Ottoman Empire // Britannica, 2010. Посетен на 25 август 2010.
2. AN OUTLINE OF MACEDONIAN HISTORY FROM ANCIENT TIMES TO 1991 // Embassy of the Republic of Macedonia London, 2010. Посетен на 25 август 2010. Периодът на разширяване на средновековните държави на Балканите и Македония е последван от окупация от страна на Османската империя през 14 век. Македония остава част от Османстата империя за 500 години, тоест до 1912
3. Sedlar, Jean W., East Central Europe in the Middle Ages, 1000 – 1500, (University of Washington Press, 1994), с. 385.
4. The last centuries of Byzantium, (1261-1453) by Donald MacGillivray Nicol
5. Stojanovski, Aleksandar. Makedonija vo turskoto srednovekovie: od krajot na XIV--početokot na XVIII vek. Skopje, Kultura, 1989. OCLC 21875410. с. 49. Посетен на 24 декември 2011. ОХРИДСКИ САНЏАК (Liva i Ohri): Овој санџак исто така е еден од најстарите санџаци во Румелискиот беглербеглак. Се смета дека бил создаден по загинувањето на крал Марко (1395),. (на македонска литературна норма)
6. Šabanović, Hazim. Bosanski pašaluk: postanak i upravna podjela. Sarajevo, Oslobođenje, 1959. OCLC 10236383. с. 20. Посетен на 26 декември 2011. Poslije pogibije kralja Marka i Konstantina Dejanovića na Rovinama (1394) pretvorene su njihove oblasti u turske sandžake, Ćustelndilski i Ohridski. (на хърватски)
7. A brief account of the history of Skopje // skopje.mk, 2010. Архивиран от оригинала на 2009-02-25. Посетен на 25 август 2010. Монах в манастира Св. Теодор в планината Водно записва датата на падането на града под турска власт: „През 69 година (1392) турците превзеха Скопие на 6-ия ден от месеца (19 януари 1392 г. според новия календар)“.
8. Marinus Barletius: Historia de vita et gestis Scanderbegi Epirotarum principis
9. The Church of St Spas – Skopje // National Tourism Portal of Macedonia, 2005-07. Архивиран от оригинала на 2011-05-27. Посетен на 27 август 2010. ...половината са построени под земята поради едикт на турския султан от 17 век, който забранява християнските постройки да са по-високи от джамиите.
10. The Sixteenth Century Mosques of Bitola / Toli Manastır1 // Kalamus, 20??. Посетен на 27 август 2010.
11. Balkan Wars // Britannica. Посетен на 27 август 2010.