Йен 燕 | |
XI век пр.н.е. – 222 пр.н.е. | |
![]() Йен около 260 г. пр.н.е. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Йендзин |
Официален език | Китайски |
Форма на управление | Монархия |
История | Джоу |
| |
Днес част от | ![]() |
Йен в Общомедия |
Йен (на китайски: 燕; на пинин: Yàn) е древна държава в Източна Азия, съществувала между XI и III век пр.н.е. по време на династията Джоу.[1][2]
Йен е най-североизточната от няколкото по-големи китайски държави от епохата Джоу. Нейна столица е град Йендзин, разположен на мястото на днешния Пекин.[3] Тя се обособява от Западна Джоу, възползвайки се от нарастващата слабост на властта ѝ. Йен е сред последните самостоятелни държави по време на обединението на Китай от Цин Шъхуан и е подчинена през 222 година пр.н.е., година преди той да се обяви за император.