Йерархия на Католическата църква

Фреска „Христос предава ключовете на св. Петър“, худ. Пиетро Перуджино

Йерархията на Католическата църква се състои от нейните епископи, свещеници и дякони.[1][2] В еклисиологичния смисъл на термина, „йерархия“ (превод от гръцки: „свещеноначалие“.[3]) стриктно означава „святия ред“ на църквата, Тялото Христово, така че да се зачита разнообразието от дарби и служения, необходими за истинското единство.

В канонична и обща употреба се отнася до тези, които упражняват власт в християнска църква.[4] В Католическата църква властта принадлежи главно на епископите[5], докато свещениците и дяконите служат като техни помощници или сътрудници[6]. Съответно „йерархия на католическата църква“ се използва и за обозначаване само на епископите.[7] Терминът „папа“ все още се използва свободно до VI век, като понякога се приема от други епископи.[8] Терминът „йерархия“ става популярен едва през VI век, благодарение на писанията на Псевдо-Дионисий Ареопагит.[9]

Към 31 декември 2020 г. Католическата църква се състои от 2903 епархии или еквивалентни юрисдикции[10], всяка от които се ръководи от епископ. Епархиите са разделени на отделни общности, наречени енории, всяка от които се обслужва от един или повече свещеници, дякони или мирски църковни служители.[11] Обикновено грижата за енорията е поверена на свещеник, но има и изключения. Приблизително 22% от всички енории нямат постоянен пастор, а 3485 енории по света са поверени на дякон или светски църковен служител.[12]

Всички духовници, включително дякони, свещеници и епископи, могат да проповядват, поучават, кръщават, свидетелстват за бракове и провеждат погребални литургии.[13] Само свещеници и епископи могат да отслужват тайнствата Евхаристия (въпреки че други могат да бъдат служители на Светото Причастие),[14] Покаяние (Помирение, Изповед), Потвърждение (свещениците могат да отслужват това тайнство с предварително църковно одобрение) и Миропомазване на болните.[15][16] Само епископи могат да отслужват тайнството на Светия сан, чрез което мъжете се ръкополагат като епископи, свещеници или дякони.[17][18]

Йерархия

[редактиране | редактиране на кода]
Йерархия на Католическата църква

Титлите в Католическата църква са следните:

I степен – епископи:

  1. Христос (титла)
  2. Папа
  3. Патриарх
  4. Върховен архиепископ (на лат. archiepiscopus maior)
  5. Кардинал
  6. Примас
  7. Митрополит
  8. Архиепископ
  9. Епископ

II степен – свещеници:

  1. Главен викарий
  2. Деканат
  3. Свещеник

III степен – дякони:

  1. Дякон
  2. Семинарист

Извън официалните титли са:

  1. Светско духовенство
  2. Миряни

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Catechism of the Catholic Church, 873 Архив на оригинала от 6 септември 2010 в Wayback Machine.
  2. ↑ „If any one saith, that, in the Catholic Church there is not a hierarchy by divine ordination instituted, consisting of bishops, priests, and ministers; let him be anathema“ (Council of Trent, session XXIII, canon VI on the sacrament of Order).
  3. ↑ Етимология на „йерархия“
  4. ↑ Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Hierarchy“ . Енциклопедия Британика (11-о издание). Vol. 13 (11th ed.). Cambridge University Press. p. 452.
  5. ↑ Catechism of the Catholic Church (2nd ed.). Libreria Editrice Vaticana. 2019. Paragraphs 874 – 896.
  6. ↑ Catechism of the Catholic Church (2nd ed.). Libreria Editrice Vaticana. 2019. Paragraphs 886, 888, 893, 939.
  7. ↑ "Hierarchy" in John Hardon, Modern Catholic Dictionary // Архивиран от оригинала на 2017-12-01. Посетен на 2023-07-26.
  8. ↑ Duffy, Eamon. Saints and Sinners: A History of the Popes. Yale, 1997. ISBN 978-0300115970.
  9. ↑ CATHOLIC ENCYCLOPEDIA: Hierarchy // Посетен на 3 June 2019.
  10. ↑ Vatican, Annuario Pontificio 2021, p. 1103.
  11. ↑ Barry, p. 52
  12. ↑ Frequently Requested Church Statistics // Georgetown University. Посетен на 9 September 2016.
  13. ↑ Committee on the Diaconate. Frequently Asked Questions About Deacons // United States Conference of Catholic Bishops. Посетен на 9 March 2008.
  14. ↑ „Служителят, който е в състояние да извърши тайнството на Евхаристията в лицето на Христос, е единствено валидно ръкоположен свещеник“ (__P38.HTM Code of Canon Закон, канон 900 §1). Докато в английския език думата „свещеник“ обикновено означава някой, приет във втория от трите свещени ордена (наричан още презвитерат), но не и в най-висшият, този на епископ, латинският текст, стоящ в основата на това твърдение, използва латинския термин sacerdos, който включва както епископи, така и, в общия английски смисъл, свещеници. За да се отнася изключително до свещениците в по-разпространения английски смисъл, латинският използва думата „presbyter“. Вижте Денис Честър Смоларски, „Общата инструкция на Римския мисал, 1969 – 2002: Коментар“ (Liturgical Press 2003 ISBN 978-0-8146-2936-9), p. 24.
  15. ↑ Canon 42 Catholic Church Canon Law. Retrieved 9 March 2008.
  16. ↑ Canon 375 Архив на оригинала от 19 февруари 2008 в Wayback Machine., Catholic Law. Retrieved 9 March 2008.
  17. ↑ Barry, p. 114.
  18. ↑ Strenski, Ivan. Understanding Theories of Religion: An Introduction. Wiley, 10 February 2015. ISBN 9781118457702. с. 195.