Йерархията на Католическата църква се състои от нейните епископи, свещеници и дякони.[1][2] В еклисиологичния смисъл на термина, „йерархия“ (превод от гръцки: „свещеноначалие“.[3]) стриктно означава „святия ред“ на църквата, Тялото Христово, така че да се зачита разнообразието от дарби и служения, необходими за истинското единство.
В канонична и обща употреба се отнася до тези, които упражняват власт в християнска църква.[4] В Католическата църква властта принадлежи главно на епископите[5], докато свещениците и дяконите служат като техни помощници или сътрудници[6]. Съответно „йерархия на католическата църква“ се използва и за обозначаване само на епископите.[7] Терминът „папа“ все още се използва свободно до VI век, като понякога се приема от други епископи.[8] Терминът „йерархия“ става популярен едва през VI век, благодарение на писанията на Псевдо-Дионисий Ареопагит.[9]
Към 31 декември 2020 г. Католическата църква се състои от 2903 епархии или еквивалентни юрисдикции[10], всяка от които се ръководи от епископ. Епархиите са разделени на отделни общности, наречени енории, всяка от които се обслужва от един или повече свещеници, дякони или мирски църковни служители.[11] Обикновено грижата за енорията е поверена на свещеник, но има и изключения. Приблизително 22% от всички енории нямат постоянен пастор, а 3485 енории по света са поверени на дякон или светски църковен служител.[12]
Всички духовници, включително дякони, свещеници и епископи, могат да проповядват, поучават, кръщават, свидетелстват за бракове и провеждат погребални литургии.[13] Само свещеници и епископи могат да отслужват тайнствата Евхаристия (въпреки че други могат да бъдат служители на Светото Причастие),[14]Покаяние (Помирение, Изповед), Потвърждение (свещениците могат да отслужват това тайнство с предварително църковно одобрение) и Миропомазване на болните.[15][16] Само епископи могат да отслужват тайнството на Светия сан, чрез което мъжете се ръкополагат като епископи, свещеници или дякони.[17][18]