Йоахим Рингелнац прекарва Първата световна война като моряк на миночистач. През 1920-те и 1930-те години работи като кабаретист. Става популярен със сатиричните си стихотворения, в които често използва игрословици, граничещи с „нонсенса“. Някои негови творби напомнят поезията на Кристиан Моргенщерн, но са по-комични и по-дръзки. Най-популярното му литературно творение е анархистичният моряк „Кутел Даделду“ с неговото пиянско безразсъдство и презрение към властта.
През последните 13 години от живота си Рингелнац е въодушевен и плодовит художник. По-голямата част от творбите му изчезват по време на Втората световна война, но над 200 картини и рисунки оцеляват. През 1920-те години част от неговите работи са изложени в Академията на изкуствата в Берлин наред с произведения на съвременниците му Ото Дикс и Георг Грос.
Рингелнац илюстрира собствения си роман „...liner Roma...“ (1924), чието заглавие представлява скъсен от двете страни израз Berliner Roman (Берлински роман), защото „берлинските романи най-често нямат подобаващо начало и истински край“[1].
През 1933 г. Рингелнац е забранен от нацистката власт като създател на „изродено изкуство“. На следващата година поетът, останал в крайна бедност поради невъзможността да публикува, умира от туберкулоза.