Йодлер пеенето е форма на пеене, която включва многократни и бързи промени във височината между гръдния регистър с ниска височина (или „гръден глас“) и регистъра на главата с висок тон или фалцет. Английската дума yodel произлиза от немската (и първоначално австро-баварска) дума jodeln, което означава „да се произнесе сричката jo“ (произнася се „йо“), откъдето и името на специфичната техника на пеене – йодлер. Тази вокална техника се използва в много култури по света.[1]
Алпийското йодлер пеене (типично за тиролските песни) е дългогодишна селска традиция в Европа и става популярно през 1830-те като развлечение в театрите и концертните зали.[2] В Европа йодлер пеенето все още е основна характеристика на народната музика (Volksmusik) от Швейцария, Австрия и Южна Германия и може да се чуе в много съвременни народни песни, които също се показват в редовни телевизионни предавания.
Йодлер възгласи като „айларипи“ и „ехоо“ произлизат като контактно обаждане.[3]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Yodeling в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |