Йохан Готлиб Георги

Йохан Готлиб Георги Johann Gottlieb Georgi
германски медик, химик, изследовател
Роден	31 декември 1729 г. Ваххолцхаген, Померания
Починал	27 октомври 1802 г. ^(стар стил) (72 г.) Санкт Петербург, Руска империя
Националност	Германия
Учил в	Упсалски университет
Научна дейност
Област	медицина, химия, етнография, минералогия
Работил в	Руска академия на науките
Йохан Готлиб Георги в Общомедия

Йохан Готлиб Георги (на немски: Johann Gottlieb Georgi; на руски: Иоганн Готлиб (Йоханн Готтлиб, Иван Иванович) Георги) е германски медик, химик, натуралист, етнограф, пътешественик-изследовател, професор по минералогия и академик от Руската имперска академия на науките и художествата.

Биография

Произход и образование (1729 – 1769)

Роден е на 31 декември 1729 година в селцето Ваххолцхаген, окръг Грайфенберг, Померания (сега провинция Бранденбург, Германия) в семейство на свещеник. Начално образования получава вкъщи, завършва общообразователното училище в Щетин и след завършването му заминава за Швеция, където изучава медицина в Университета в Упсала, от който получава докторска степен по медицина. След дипломирането си се завръща в Померания и няколко години се занимава с фармация в Стендал.

Изследвания в Русия (1769 – 1775)

През 1769 година е поканен от Руската имперска академия на науките да участва в академична експедиция за изучаване на Европейска Русия и Сибир.

От 1770 до 1774 година изследва югоизточната част на Европейска Русия и Сибир: през 1770 – Оренбургския край, Общия Сърт (405 м) и Прикаспийските степи; през 1771 – Алтай; през 1772 – 1773 – Задбайкалието и съставя карта на езерото Байкал в мащаб 10 версти на дюйм (1:420000), като пръв изказва предположението за тектонския му произход; през 1773 – Урал.

През лятото на 1772 година той описва над 900 км от крайбрежието на Байкал: от устието на река Бугулдейка (106° 03` и.д.) до устието на река Горна Ангара и от там – вече по източното крайбрежие на езерото – до устието на река Селенга. От там се завръща до устието на река Баргузин (109° и.д.), изкачва се по реката до 110°, завива на изток, преминава през горния басейн на река Иня (ляв приток на Баргузин), пресича Икатския хребет и достига до река Кидимит, от басейна на река Витим. Добира се до Витим, от където продължава на север по Витимското плато, отново пресича Икатския хребет и се завръща в долината на река Баргузин. През есента се добира до устието на Селенга и през град Чита достига до Нерчинския край, където изследва забайкалските рудни находища.

През пролетта и лятото на 1773 година изследва реките Исет (638 км, ляв приток на Тобол) и Чусовая (735 км), а след това около 800 км от западните склонове на Урал до Оренбург. Изследва и западната част на възвишението Общ Сърт, река Узен (650 км), река Голям Иргиз (675 км) и част от Волга до Астрахан.

През февруари и март 1774 година се изкачва по Волга до Казан, а след това до Ярославл. Изследва река Унжа (550 км, приток на Волга) и Чухломското езеро (ок. 50 км²). По-късно същата година, изследва Галичкото езеро (75 км²), Галичко-Чухломската равнина, езерото Неро (Ростовско, 52 км²) и езерото Плещеево (Переславское, 50 км²) и през есента на 1774 се завръща в Санкт Петербург.

По време на своето четиригодишно пътешествие Георги събира огромно количество научни сведения за природата, ландшафта, полезните изкопаеми, климата и народите на Западен Сибир, прави множество портретни и пейзажни картини. През 1775 година започва да ги издава във вид на списание. По-късно от 1776 до 1780 година от събраните материали от него и от другите участници в „академичните“ експедиции издава голям труд „Beschreibung aller Nationen des Russischen Reichs, ihrer Lebensart, Religion, Gebräuche, Wohnungen, Kleidung und übrigen Merckwürdigkeiten St.“ Petersburg, 1776 – 1780 („Описание всех в Российском государстве обитающих народов, также их житейских обрядов, вер, обыкновенный, жилищ, одежд и прочих достопамятностей“ /ч. 1 – 3, 1776 – 77/).

Академична кариера и смърт (1776 – 1802)

През 1776 година Георги е назначен за професор по химия в Академията на науките. От 1781 г. завежда академичната химическа лаборатория. Занимава се с медицинска практика и се счита за един от най-добрите медици по това време в Санкт Петербург.

През 1783 година е избран за академик в катедрата по химия. През тези години Георги прави интересно описание на флората на Петербургска губерния и първо фундаментално описание на самия град „Описание российско-императорского столичного города Санкт-Петербурга и достопримечательностей в окресностях оного, с планам“, което излиза на немски език през 1790 година и е преведено на руски през 1794 година.

Умира на 27 октомври 1802 година (стар стил) в Санкт Петербург на 72-годишна възраст.

Трудове

• Bemerkungen einer Reise im Russischen Reich im Jahre 1772. St. Petersburg 1775; Auszüge daraus: Merkwürdigkeiten verschiedener unbekannten Völker des russischen Reichs. Frankfurt und Leipzig, 1777
• Geographisch-physikalische und naturhistorische Beschreibung des Russischen Reichs / zur Uebersicht bisheriger Kenntnisse von demselben. Nicolovius, Königsberg, erschienen in 6 Bänden von 1797 bis 1802. Nachdruck: Hansebooks, 2017, ISBN 978-3-7434-4092-0.
• Beschreibung aller Nationen des Russischen Reichs, ihrer Lebensart, Religion, Gebräuche, Wohnungen, Kleidung und übrigen Merckwürdigkeiten. C.W. Müller, St. Petersburg, 1776–1780

Източници

• Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, Москва, 1970, стр. 261 – 263.
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, Москва, 1982 – 86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), Москва, 1984, стр.41 – 43, 149.
• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, Москва, 2001, стр. 108 – 110.