Йохан фон Алдринген

Йохан фон Алдринген Johann von Aldringen
австрийски аристократ, императорски фелдмаршал
Роден	10 декември 1588 г. Люксембург, Люксембург
Починал	22 юли 1634 г. (45 г.) Ландсхут
Погребан	Регенсбург, Федерална република Германия
Герб
Йохан фон Алдринген в Общомедия

Йохан фон Алдринген (на немски: Johann von Aldringen; * 10 декември 1588, Люксембург или Тионвил; † 22 юли 1634, Ландсхут) е императорски фелдмаршал в служба на Католическата лига (1609) през Тридесетгодишната война. Той участва в заговора против Валенщайн.^[1]

Живот

Произлиза от обеднялата фамилия Алдринген и първо е пишещ в канцлай в Люксембург. През 1618 г. той влиза в императорската войска. От 1621 до 1623 г. се бие в баварската войска и става полковник при Тили.

През 1624 г. Алдринген става дворцов военен съветник. Следващата година получава командването на регимент в Католическата лига. В битката при Десау заедно с Валенщайн той побеждава една войска на „Протестантския съюз“ начело с Мансфелд, и затова е издигнат на фрайхер.

Йохан фон Алдринген е военачалник във Войната за Мантуанското наследство (1628 – 1631). През април 1632 г. е ранен в битката при Райн, поема същия месец след смъртта на Тили командването на войската на лигата и на 13 октомври става фелдмаршал.^[2] През ноември същата година той е издигнат на имперски граф.

В края на 1633 г. Алдринген участва в комплота срещу Валенщайн. Той с войската си осигурява място на Дунав при Пасау, което помага за свалянето и убийството на Валенщайн през февруари 1634 г. За благодарност получава двореца и господството Теплиц в Северна Бохемия на стойност от 94 000 гулдена, които до тогава принадлежат на Вилхелм Кински, който също е убит в Егер/Хеб.^[3]

През 1634 г. Алдринген като генерал-лейтенант на Католическата лига с баварска и с императорската войска участва в отново завладяването на Регенсбург. Той е застрелян на 22 юли 1634 г. при нападение на шведите на Ландсхут, при оттеглянето на кавалерията, когато той прави опит да преплува Изар с коня си, за да се спаси. Ландсхут след това е ограбен от шведите. Той е погребан в църквата на „манастир Прюл“ при Регенсбург.

Братята му Йохан Маркус фон Алдринген (1592 – 1664), епископ на Зекау (1633 – 1664), и Паул Алдринген († 1646), коадютор на епископа на Щрасбург^[4], наследяват имотите и голямото му богатство от кражбата в Мантуа и редките манускрипти на тамошната библиотека. Теплиц е наследен от сестра му Анна († 1665), съ-основателка на фамилията Клари-Алдринген.

• 
  Йохан фон Алдринген
• 
  Статуя на граф Йохан фон Алдринген
• 
  Дворец Теплиц

Брак

Алдринген е женен за графиня Ливия фон Арко († сл. 1634, Пасау), дъщеря на граф Зигизмунд фон Арко, сестра на Изабела фон Арко (1608 – 1632), съпругата на граф Матиас Галас (1588 – 1647). Бракът е бездетен. Тя умира малко след него от температура след раждане.

Литература

• Wilhelm Edler von Janko, Johann Schötter: Aldringen, Johann Graf von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 327 – 329.
• Arno Duch: Aldringen, Johann Freiherr, Graf von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 188 – 190
• Ernst Brohm: Johann von Aldringen (= Hallesche Abhandlungen zur neueren Geschichte. 17, ZDB-ID 501618 – 6. Niemeyer, Halle (Saale) 1882, (Halle-Wittenberg, Universität, Dissertation, 1882).
• Hermann Hallwich: Aldringens letzter Ritt. In: Mitteilungen des Vereins für Geschichte der Deutschen in Böhmen. Bd. 45, 1906/1907, ZDB-ID 516634 – 2, S. 21 – 38.

Източници

1. Deutsche Biographie, „Bayerischen Staatsbibliothek“.
2. Antonio Schmidt-Brentano: Kaiserliche und k. k. Generale (1618 – 1815). Österreichisches Staatsarchiv, Wien 2006, S. 3.
3. Golo Mann: Wallenstein. S. Fischer Verlag GmbH Lizenzausgabe Deutscher Bücherbund, Frankfurt Main 1971, S. 1157.
4. deutsche-biographie.de

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Йохан фон Алдринген.

• Clary und Aldringen, angelfire.com