Йоханес Хадлауб Johannes Hadlaub | |
![]() Изображение на Йоханес Хадлауб в Манески кодекс (ок.1300) | |
Роден | 1280 г. |
---|---|
Починал | около 1340 г. Цюрих, Швейцария |
Професия | поет-минезингер |
Националност | ![]() |
Йоханес Хадлауб в Общомедия |
Йоханес Хадлауб (на немски: Johannes Hadlaub) (ок.1280-ок.1340) е късен швейцарски минезингер, произлязъл от буржоазните среди на град Цюрих.
Хадлауб бил заможен човек и обичал да общува с патрициите и меценатите на града. Лиричните му песни често носят автобиографични черти и в маниера на народните майстори-певци пресъздават собствените му любовни увлечения и страдания.
По образеца на Найдхарт фон Ройентал швейцарският минезингер затрогва слушателите си с непринудени, често грубовати и чувствено откровени описания на човешките страсти и неволи[1]. Поетът създава и множество есенни песни, посветени на жътвата и младото вино.
Предполага се, че Хадлауб е взел дейно участие в съставянето на сборника с песни Манески кодекс (ок.1300), богато украсен с миниатюри и съхраняван днес в Хайделбергската университетска библиотека.
През XIX век швейцарският писател Готфрид Келер увековечава образа на поета в творба за любовта на нежния певец „Хадлауб“ от цикъла „Цюрихски новели“ (1877).
Прегърнах я неволно с обич сляпа,
тя трепна и ухапа
ръката ми.
Но горест в мен това не породи,
а само услади
душата ми.
Ухапването беше тъй приятно,
че болка не изпитах, страдах само
за нежното ѝ рамо,
невероятно.
ок. 1300 [2]
|