Кабиле

Вижте пояснителната страница за други значения на Кабиле.

---

Кабиле
Кабиле 42.528692, 26.479059 Кабиле
Общи данни
Население	1002 души[1] (15 март 2024 г.) 68,6 души/km²
Землище	14,618 km²
Надм. височина	129 m
Пощ. код	8629
Тел. код	04712
МПС код	У
ЕКАТТЕ	35028
Администрация
Държава	България
Област	Ямбол
Община    – кмет	Тунджа Станчо Ставрев (Нова България, НППБ, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!; 2023)
Кметство    – кмет	Кабиле Георги Динев (ГЕРБ)
Кабиле в Общомедия

Кабилé е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, област Ямбол.

География

Село Кабиле отстои на 7 km северозападно от центъра на гр. Ямбол. На 1,5 km северно от селото се намира последното възвишение на планината Средна гора – Зайчи връх.

През Кабиле минава пътят от Ямбол за село Желю Войвода (община Сливен) и от Ямбол за село Дражево.

На няколкостотин метра от Кабиле в северна посока минава автомагистрала Тракия.

Транспортни връзки

Редовни автобуси/микробуси от автогарата в Ямбол по линиите Ямбол – Кабиле или Ямбол – Кабиле – Дражево – Хаджидимитрово.

История

Историята на Кабиле е свързана с тракийския град Кабиле, сега резерват, който е част от Стоте национални туристически обекта.

Кабиле е най-значимият и най-голям тракийски античен град. Архитектурните останки са впечатляващи, като голяма част от тях са консервирани и реставрирани. Откритите находки са експонирани в археологическия музей в самия град.

Градът е основан в края на 2-рото хилядолетие пр. Хр.

През 341 пр.н.е. е превзет от Филип II Македонски.

Християнството е прието тук още през 4 век. Кабиле е бил епископски център. Разрушен окончателно през 6 век от аварите.

През 7 – 9 век продължава да живее население от смесен трако-славянски произход. През 10 – 14 век върху развалините му е съществувало българско селище.

В Кабиле от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени по костни останки 17 вида диви и домашни птици – обект на лова и птицевъдството на древните му жители. Сред тях са изчезналите днес от фауната на страната голяма дропла (Otis tarda), ловен сокол (Falco cherrug). сив жерав (Grus grus) и крайно редките белоглав лешояд (Gyps fulvus) и ливаден дърдавец (Crex crex).^[2]

Днешното село Кабиле е основано 1862 г. от жителите на селата, съставящи сегашното село Желю Войвода, които масово се преселват в Кабиле, бягайки от своеволията на местните османски (татарски) управници.

По турско време Кабиле се е наричало Таушан тепе, по името на близкото възвишение Зайчи връх. След освобождението получава името Извор поради намиращия се в центъра на селото извор, от който древният град се е снабдявал с вода.

Името Кабиле получава през 50-те години на 20 век.

От Кабиле е Исмаил Хакъ Паша, наследник на кримски татари, притежавали голям чифлик в землището на селото. Исмаил Хакъ Паша по времето на Априлското въстание (1876) е управител на Ямбол и като такъв спасява българското население от клане и опожаряване на българския квартал Каргона. Погребан е в преддверието на Ески джамия в Ямбол, като на гроба му има надпис на турски, български и френски, гласящ:

„Тук са положени тленните останки на Исмаил Хакъ паша от с. Таушан тепе /Зайчи връх – Кабиле/ Ямболско, благодетеля, спасител на населението от II отдел на град Ямбол – Каргона от клане и опожаряване през 1876 година.“

Неговият син Ахмед Тевфик е три пъти велик везир на Османската империя. След приключването на първата световна война, той е водил османската делегация на Парижката мирна конференция. Ахмед Тевфик паша е последният Велик везир на Османската империя (1 ноември 1922). Неговият син Исмаил Хакъ бей (1881 – 1977), кръстен на дядо си, е турски консул в Пловдив.^[3]

Религии

100% християнско население. В самото село православна църква няма.

На 1 километър югозападно от село Кабиле се намира православният девически манастир „Рождество на Пресвета Богородица“.

Манастирът от година на година привлича все повече поклонници. Тук се съхраняват мощи на руски и йерусалимски светци, както и свидетелства на десетки хора, получили изцеление от чудодейната лековита вода на аязмото в манастира. Храмовият празник е на 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица. Няколко години поред Сливенският митрополит Иоаникий идва на този ден да отслужи празничната литургия. Манастирът разполага с 50 места за преспиване, много от стаите са обновени и добре обзаведени.

Обществени институции

• В сградата на бившето Основно училище „Христо Смирненски“, закрито през 2008 г.,се намират:
  • Читалище „Напредък“ с библиотека и интернет зала
  • Център за изкуство и извънучилищна дейност, помещава се в сградата на закритото училище.
  • Дарението на големия български скулптор Иван Колев, намира се в бившето училище. Тук посетителите могат да видят развитието на творческия път на автора от студентските етюди до фотосите на монументалните му творби. В постоянната експозиция са представени акварели, пастели, рисунки и малка пластика.
• Детска градина
• Пощенска станция

Кукерската група към читалище „Напредък“ е лауреат на национални и международни награди от: Полша, Франция, Унгария, Турция, Гърция и Чехия, като и от България: Перник, В. Търново, Копривщица, Рожен, Блатец, Камен, Левски, Климент, Сушица, Царево. През 2007 г. групата печели награди в Разлог, Елхово и специалната награда на Община Тунджа в Ямбол. През 2012 печели наградата на община Ямбол и златен медал от Перник.

Към читалището има още танцов и певчески състави за народно творчество, които са носители на много национални и международни награди.

Културни и природни забележителности

Кукери от Кабиле на Международни фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник, 2012 г.

На 1,5 km северно от центъра на с. Кабиле, в източното подножие на Зайчи връх, се намира националният археологически резерват „Кабиле“, в който се намират останките на едноименния древен тракийски град, както и археологически музей. Екскурзовод може да се наеме от Историческия музей – Ямбол по всяко време, а през лятото може и на място (ако има археологическа експедиция). Археологическият резерват е ограден. Проектът е изготвен на базата на публично-частно партньорство на община „Тунджа“ и местния бизнес, с цел популяризиране на селския и културен туризъм, като включва посещение на: археологически резерват „Кабиле“, Зайчи връх – светилището на богинята Майка „Кибела“, и разказ за легендата за заровената златна колесница на Александър Македонски в подножието на върха, манастир „Успение на пр. Богородица“, посещение на изложбите от културния център, както и представяне на тракийски народни танци от местния танцов и кукерски състав в Кабиле.

На върха Зайчи връх се намира тракийско скално светилище на богинята Кибела. Изкачването дотам отнема около 15 минути. Оттам се открива гледка към източната част на Горнотракийската низина.

На 1 km югозападно от Кабиле се намира женският манастир с аязмо „Успение на Св. Богородица“. Манастирът е основан през 1928 г. около извор (аязмо) с вода, за която се смята, че е лековита (използва се и в наши дни). Има исторически данни, че манастирът е много по-стар. Като женски манастир, обителта е съществувала до падането на България под османска власт. Свети Патриарх Евтимий минал през манастира на път към своето заточение в Бачковския манастир.

В центъра на Кабиле се намира селската чешма. Тя е в добър вид. До нея има изградена детска площадка, парк с осветление, кът за отдих.

В парка има паметник на загиналите жители на селото в Балканската, Първата и Втората световни война.

Наблизо (на около 1,5 km източно от Кабиле) се намира местността Ормана. Често се посещава за пикник.

Редовни събития

Всяка година през месец февруари в Кабиле се провежда кукерски празник Кукеровден, с участието на местната кукерска група към читалището.

На 15 август (Успение на Света Богородица) се провежда събор в района на едноименния манастир.

През 2007 г. е възстановен празникът на селото с помощта на завърналите се от Ирак войници от село Кабиле. От 2010 г. празникът на селото е на 21 септември (по стар стил Рождество Богородично), както е бил до 1990 г.

Икономика

По-голямата част от трудещите се от Кабиле работят в гр. Ямбол. Безработицата е 7% или около 30 души. Изселването е значително: 8% от жителите с постоянен адрес не живеят в селото.12% или 50 от къщите в селото са необитаеми. В центъра има сладкарски цех, помещаващ се в сграда, която бе предназначена за читалище, но впоследствие - продадена. Край Кабиле е построен логистичен център ЛИДЛ, строи се Винпром, предстои започването на строеж на складова база.

Източници

1. www.grao.bg
2. Боев, З., Г. Рибаров. 1993. Птиците на античния град Кабиле (I хил. пр.н.е. – VI в. н.е.) край с. Кабиле (Бургаска област). – Historia naturalis bulgarica, 4: 68 – 77
3. yambol-life.com

Вижте също

• Кабиле (резерват)