Кагуя

Кагуя
(かぐや)
Изстрелване на космическия апарат
Общи данни
По програма на JAXA
Производител Мицубиши Хеви Индъстриъс
Типбезполитен орбитален апарат
Основни целиизследване на Луната
Дата на изстрелване01:31:01 UTC, 14 септември 2007
Място на изстрелванекосмически център Танигашима
Стартова установкаH-IIA
Край на мисията10 юнин 2009
Маса2914 kg
Инклинация90 градуса
Орбитален период2 часа
Апоапсида100 km
Периапсида100 km
Състояниеактивен
УебстраницаКагуя
Международно означение2007-039A
Кагуя в Общомедия

Кагуя или още SELENE е вторият космически апарат до Луната изпратен от Япония.[1] Кагуя е изстрелян на 14 септември 2007 г., апаратът е конструиран от Японската агенция за аерокосмически изследвания. Другото име на Кагуя – Селена, представлява божество в древногръцката митология.

Цели на мисията

[редактиране | редактиране на кода]
  • изучаване произхода и геоложката еволюция на Луната[2]
  • събиране на информация за състоянието на луннта околна среда
  • изпращане на радиосигнали през лунната орбита

Изстрелване

[редактиране | редактиране на кода]

Стартът е осъществен в 01:31:01 UTC, на 14 септември 2007 година. Ракета-носител е H-IIA[2], а изстрелването е става от космически център Танигашима. Общата маса на апарата при изстрелване е 3020 kg.[3]

Първоначално мисията на Кагуя предвижда изстрелване през 2003 г., но технически затруднения го отлагат до 2007 г.[4]

Конструкция

[редактиране | редактиране на кода]

Космическият апарат се състои от 3 части.

Главен апарат

[редактиране | редактиране на кода]

Главният космически апарат представлява правоъгълна кутия с размери 2,1 m на 4,2 m с маса след изстрелването – 2914 kg.[3]

Спецификации
  • Маса: 2914 kg
  • Размер: 2,1 x 2,1 x 4,8 m
  • Захранване: 3,5 kW (Max.)
  • Продължителност на мисията: 1 година
  • Орбита: кръгова орбита
  • Височина:100 km
  • Инклинация: 90 градуса

Окина и Оуна

[редактиране | редактиране на кода]

Двата малки придружаващи спътници са с формата на осмоъгълни призми. Окина приема и предава радиовълни от Земята, когато орбитърът е скрит зад Луната за да се измери доплеровия ефект.

Оуна ще бъде използвана за да измери гравитационното поле на Луната, особено в територията, където доплеровия ефект не може да се използва.

Резултати

[редактиране | редактиране на кода]

По-важните резултати от мисията са:

  • Направа на глобална топографска карта на Луната, по-добра от предходната.[5]
  • Детайлна карта на обратната страна на Луната за разпределението на силата на тежестта.[6]
  • Първо оптическо наблюдение на вътрешността на кратера Шакълтън.[7]

Други лунни сонди

[редактиране | редактиране на кода]

Кагуя е част от възобновения интерес към изследването на естествния спътник на Земята. Това е най-голямата мисия до Луната, от Аполо насам[8] и първата японска мисия, след Хитен изстрелян през 1990 г.[1][9] Китай изстрелва космическия апарат Чанг 1 на 24 октомври 2007 г., последван от Индия с нейния Чандраян-1 изстрелян на 28 октомври 2008 г. и накрая САЩ с Лунар Риконъсънс Орбитър изстрелян през юни 2009 г. ЕКА, Русия, Япония, Индия и Китай планират бъдещи пилотирани мисии до Луната или изграждането на лунна база между 2018 и 2025 г.[10]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Kaguya – Another Chapter for the Lunar Saga // Red Orbit, 14 септември 2007. Архивиран от оригинала на 2011-05-22. Посетен на 14 септември 2008.
  2. ↑ а б Японската космическа сонда пусна втория си спътник Архив на оригинала от 2008-03-25 в Wayback Machine..
  3. ↑ а б 平成19年度夏期ロケット打ち上げおよび追跡管制計画書 (Rocket Launch and Tracking Control Plan, Summer 2007) (PDF) // MHI / JAXA. (на японски)
  4. ↑ Japan launches first lunar probe // 14 септември 2007. Посетен на 14 септември 2008.
  5. ↑ H. Araki et al. Lunar Global Shape and Polar Topography Derived from Kaguya-LALT Laser Altimetry // Science (5916). 13 февруари 2009. DOI:10.1126/science.1164146. с. pp. 897 – 900.
  6. ↑ N. Namiki et al. Farside Gravity Field of the Moon from Four-Way Doppler Measurements of SELENE (Kaguya) // Science (5916). 13 февруари 2009. DOI:10.1126/science.1168029. с. pp. 900 – 905.
  7. ↑ J. Haruyama et al. Lack of Exposed Ice Inside Lunar South Pole Shackleton Crater // Science (5903). 7 ноември 2008. DOI:10.1126/science.1164020. с. pp. 938 – 939.
  8. ↑ SELENE: The largest lunar mission since the Apollo program // Архивиран от оригинала на 2013-10-24. Посетен на 14 септември 2008.
  9. ↑ Hiten // NASA. Архивиран от оригинала на 2011-10-26. Посетен на 14 септември 2008.
  10. ↑ NASA Authorization Act of 2008 – Section 404 – Lunar Outpost // Library of Congress, 8 февруари 2014. Архивиран от оригинала на 2016-07-04. Посетен на 2014-02-07.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Космически апарати
Пилотирани мисии
Завършени мисии