Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, корекция на превода. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Кадмус القدموس | |
— град — | |
Страна | Сирия |
---|---|
Мухафаза | Мухафаза Тартус |
Нахия | Кадмус |
Надм. височина | 796 m |
Ал-Кадмус (на арабски: القدموس) е град в северозападна Сирия, който административно попада в Мухафаза Тартус, намиращ се североизточно от Тартус и 14 km (8,7 mi) югоизточно от Baniyas. Близките населени места включват Каф Ал-Джаа и Масиаф на изток, Уади Ал Уюун и Ал-Шейх Бадр на юг, Хамам Уасел, ал-Камсия и Матен Ал-Сахел на югозапад, Таанита на запад, Ал Аназе на северозапад и Дейр Мама на североизток. Той се намира на изток от Средиземноморското крайбрежие и руините на замъка му стоят на плато на около 850 m над морското равнище и точно над града.[1]
Според Сирийското Централно статистическо бюро, Кадмус има население от 5551 при преброяването от 2004 година. Той е административен център на едноименната нахия („окръг“), включваща 25 населени места с общо население от 22 370 през 2004 година.[2] Жителите на нахията са предимно Исмаилити и Алевити, като всяка от двете групи представлява около 50% от населението. Селата и в околните нахии са основно заселени с алевити.[3]
Кадмус е известен с археологическата си история и със средновековния си замък, който е служил като седалище на общността на Исмаилитите в Сирия, известни като Асасини по време на кръстоносната епоха. Днес замъкът се намира до голяма степен в руини и, заедно с някои разпръснати къщи от Османската епоха в града, служи като туристически обект. В Кадмус има и голяма джамия с осмостенно минаре. Градът е център на тютюневата промишленост на Сирия.
Градът е кръстен в чест на Кадъм, който е бил Финикийски принц, известен с въвеждането на оригиналната Финикийска азбука—Φοινίκων γράμματα Феникон граммата, „Финикийски букви“ в езика на гърците.
Климатът в Кадмус е топъл и умерен. През зимата има много повече валежи, отколкото през лятото. Според класификацията на Köppen-Geiger климатът там се определя като Csa. Средната годишна температура на въздуха е 16,2 °C (61,2 °F). Около 1 286 mm (50,63 in) валежи падат всяка година.
Крепост Ал-Кадмус е завладян от кръстоносния крал Боемунд I Антиохийски през 1129 година.[4] В 1130 – 31 замъкът е завладян отново от местните мюсюлмански сили. Крепостта по-късно е продадена на Исмаилитите (известни тогава като Асасини) през 1132 година от мюсюлманския емир на Ал-Кахф Сайф Ал-Мулк ибн Aмрун.[5] Към 1167 ученият Вениамин Туделски пише, че Кадмус служи за основно седалище на асасините.[6] Въпреки че подробностите в информацията за това за малко, Кадмус сменя собственика си още няколко пъти, преди да остане твърдо под контрола на кръстоносците.[7]
Замъкът Кадмус е завладян от Мамелюкския Султанат на Байбарс през 1273 година.[8][9] Той остава под прекия контрол на Исмаилитите, макар и като верни поданици на султаната. Така е и по време на царуването на Султан ен-Насир Мохамед (1294 – 1340).[10] когато северноафриканският учен Ибн Батута посещава Ал-Кадмус през 1355 г.-Той отбелязва, че селището е част от niyabah („управителството“) в Масяф и е в зависимост от Триполи. По-късно този управител е бил отстранен от Триполи и се прехвърля в Дамаската провинция през 1412.[11] Данъците върху памучен плат и коприна са били отменени в района от Султаните в края на 15 век.[12]
През 1683 година, по време на османския период, мюсюлмански учен Абд ал-Гани Ал-Набулси посети Ал-Qadmus и посочи отново крепостта е принадлежала на Tanukhi клан, арабско племе, който е основан през Batanea района на Южна Сирия по време на византийското владичество и са мигрирали на север.[13]
През 1830-те години на Ибрахим Паша от Египет, за да унищожи крепостта Ал-Qadmus по време на Khedivate египетското нахлуване в Levant. Ал-Qadmus е място Исмаилитов власт по това време.[14] това е също и център на район, който съдържа 177 села. Водещите семейства на града, и такива, където эмиры идват от, са Hejawiyah и Suwaydaniya.[15] през 1840-те години на Исмаилитов шеф на Ал-Qadmus успешно лобира Срещу власти с молба да разреши на Исмаилитов преместване на изоставен град Саламия, източно от хамы.[16] натиск от страна на околните Алавитов сърцето принуди много хора емигрират в града Саламия, въпреки че градът е запазил своето политическо и икономическо значение за региона и заема водеща роля в централната крайбрежната планинска верига, подобна на тази, която се играе Сафита. Ал-Qadmus жители в специализирани търговско-занаятчийски занаяти. Градът е място за земеделските производители от Ал-Annazah, Талина и Ал-Шайх Бадр и износа на селскостопански продукти пространство в големите градове, като Хулиган, Триполи и Бейрут.[17]
Докато повечето Исмаилитов в Сирия, предадоха своята вярност Касим Шахи линия на Ага Хан III през 1887 г., Исмаилитам Qadmus и Масиаф още е свързана с Мухаммадом Шахи линия. Те са известни като „Джа'afariya“ секта и 1990-те години те насчитывали около 15 000.[18] квартал на град Саламия, където много от Ал-Qadmus жители се заселили е обявен за „Ал-Qadamisa“, след като в града им произход.[19]
През декември 1918 г., по време на сирийските крайбрежни въстание начело Салех Ал-Али срещу заемане на френските власти, френските войски, новозеландският контингент в Ал Qadmus се опита да започне атака срещу Ал-Али бастион в близкия Ал-Шайх Бадр. Ал-Али и неговите сили, и след победата си над французите в района на селото Уади Ал-Оюн. Тъй като Исмаилиты лидерство в Ал Qadmus са сключили съюз с французите, Ал Али нападна града веднага след това. Френските войски, дошли на помощ на своите съюзници, но са били разбити за втори път на 21 февруари 1919 година.[20] от юли 1919 г. на френски и Ал-Али са сключили мирен договор, но той е бил счупен от бившия, когато с тяхната база в Ал Qadmus, те изгори до основи село Кафф Ал-Джаз. Впоследствие Ал-Али започна контраатака срещу Ал-Qadmus.[21]
Преди да се качат Баасисткого на правителството през 1963 г., в застроени райони Ал-Qadmus е в голяма степен са насочени на юг и на изток от крепостта, където повечето къщи са построени в тясно сътрудничество. Тази област се съдържа стария базар („пазар“) и Исмаилитов джамия. През 1970-те и 1980-те години, по време на президентството на Хафеза Ал-Асад, градът се разширява на север, в посока Изток-Запад път, свързващ Масиафа и Baniyas. В пресечната точка На тази магистрала се превърна в търговски център на града. Туризъм-ориентирано развитие, ръководено от частни изпълнители започва в края на 1980-те години, са концентрирани главно в северната част на крепостта, в източната част на града по главната магистрала и южно от магистралата Изток-Запад. Районът привлича туристи най-вече от други райони на Сирия, в това число-висок дял на Исмаилиты от други градове.
Политическото и социално-икономическото значение на Кадмус в региона значително намалява след 1970 година. Това е отчасти свързано с напредъка в близост Ал-Шайх Бадр в областния център, който измести фокуса от Ал-Qadmus, с жители в района на Ал-Шайх Бадр услуги. Освен това, постепенното развитие и подобряване на транспортната инфраструктура между Банияс и неговите предградия го направи по-лесно за хората турска баня служба, Ал Annazah и Талин, за да пътуват в Банияс, вместо Ал-Qadmus.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Al-Qadmus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |