Кадрифаково Кадрифаково | |
— село — | |
Страна | ![]() |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Свети Никола |
Географска област | Овче поле |
Надм. височина | 300 m |
Население | 163 души (2002) |
Пощенски код | 2225 |
Телефонен код | 032 |
Кадрифаково в Общомедия |
Кадрифаково (на македонска литературна норма: Кадрифаково) e село в североизточната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.
Селото е разположено на 10 километра югоизточно от общинския център град Свети Никола.
В началото на XX век Кадрифаково е малко чисто българско село в Щипска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Кадрафаково брои 50 жители, всички българи християни.[1]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Кадрафаково (Kadrafakovo) се състои от 40 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония Кадрифаково е превърнато в колонистко селище, което след провала на колонизацията в Нова Батаня остава единствената колония в Брегалнишки срез.[3]
На 16 януари 1923 година чета на ВМРО, начело с Иван Бърльо, напада Кадрифаково и извършва клане на колонисткото население, в което 23 заселници са убити, селото е запалено, а всички сръбски заселници го напускат. След нападението от 59-те сръбски колонистки семейства се връщат само 19 и сръбската колонизация в Щипско спира.[4][5]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Хадрифаково (Hadrifakovo) като българско християнско село.[6]
В 1994 година Кадрифаково има 180, а в 2002 година – 163 жители.[7]
На 27 септември 2002 година митрополит Агатангел Брегалнишки осветява темелния камък на църквата „Въздвижение на Светия Кръст Господен“.[8]
|