Кадънка
Тази статия е за птицата Кадънка. За други значения на Кадънка вижте Кадънка (пояснение).
| Кадънка | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кадънка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Кадънката (Carduelis carduelis), наричана още „щиглец“, „калдарина“ или „кардиринка“,[2] е широко разпространена в Европа (включително и в България) дребна пойна птица. Оцветяването е красиво с леки вариации между различните подвидове. Има много слабо изразен полов диморфизъм, „маската“ на женската е по-малка и стига до средата на окото. Възрастовият диморфизъм е силно изразен. Младите птици са еднообразно кафеникаво оцветени и само крилете им имат окраската на възрастните. Дължината на тялото е около 12 см, което я прави по-дребна от домашното врабче.
Таксономия
[редактиране | редактиране на кода]Кадънката е една от птиците, описани и илюстрирани от швейцарския естествоизпитател Конрад Геснер в труда му Historiae animalium от 1555 г.[3] Първото официално описание на вида е направено от Карл Линей в десетото издание на труда му Systema Naturae, публикуван през 1758 г. Той въвежда бинарното наименование Fringilla carduelis.[4][5] Сегашната класификация на вида в род Carduelis е въведена от френския зоолог Матюрен Жак Брисон през 1760 г.[6]
Модерни молекулярни генетични изследвания показват, че кадънката е близкородствен вид на Carduelis citrinella и корсиканската скатия (Carduelis corsicana).[7]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Обитава открити предимно широколистни гори, равнини изпъстрени с горички, овощни насаждения, паркове и градове. Среща се целогодишно на цялата територия на страната, почти цяла Европа, без най-северните части, северна Африка, Мала Азия и по-голямата част на Азия.[8] Извън размножителния период живее на ята и скита в търсене на храна. Април месец ятото се разпада на двойки и започва размножителният период. В този момент заемат размножителната си територия и често водят ожесточени битки със съседите си или конкуренти за същата територия.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Моногамни птици. Веднага щом се раззеленят дърветата, женската започва да строи гнездо. Строежът трае около 10-12 дни и гнездото е едно от най-добре построените в птичия свят. Има форма на полусфера, здраво и плътно изплетено от фини сламки и застлано плътно със слой бял пух от топола или друго растение. Гнездото се намира най-често над 4 м височина, много добре скрито сред листа и клонки и максимално отдалечено от стеблото на дървото. Хванато и заплетено здраво в разклонението на тънки клонки, то е практически недостъпно за хищници като котките например. На много места в Европа се наблюдава предпочитание към човешки поселения по време на размножителния период.
Хранят се с дребни семена, като магарешки трън, просо, слънчоглед и други.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Женската снася около пет яйца, които мъти между десет и дванадесет дни, мъжкият през това време я храни със семена които носи в гушата си. В южна Европа отглежда две люпила годишно, а в северна едно. Малките остават в гнездото около две седмици. Първата седмица родителите ги хранят с насекоми и дребни безгръбначни и постепенно след това минават на семена. След напускане на гнездото родителите ги хранят още около осем дни. След този период малките напускат размножителната територия на родителите си и се събират с други млади птици и започват да скитат в търсене на храна.
Полет
[редактиране | редактиране на кода]Кадънките са добри летци. Полетът им е по леко вълнообразна крива линия. Често издават във въздуха характерни мелодични трели, които дори неопитният наблюдател трудно ще сбърка. В България кадънките са подчертано по-често срещани в южната част от страната. Наблюдавани са редки случаи на кръстосване между тях с чинка и др.
Отглеждане
[редактиране | редактиране на кода]Храни се със семена – слънчоглед, канарени смески, канарено семе и други семена. В продължение на векове видът е опитомяван и отглеждан в домашни условия заради приятната си песен.[2]
Числеността на дивата популация е сравнително висока и видът не е директно застрашен от изчезване, но бракониерството и редица други фактори водят до постепенното намаляване на броя им и поради това е обявена на територията на България за защитен вид с нисък риск. Продажбата и ловът им са забранени.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Carduelis carduelis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ а б Боев, Николай, Михайлова, Лиляна. Домашна зоология. София, Наука и изкуство, 1960. с. 149 – 150.
- ↑ Gessner, Conrad. Historiæ animalium liber III qui est de auium natura. Adiecti sunt ab initio indices alphabetici decem super nominibus auium in totidem linguis diuersis: & ante illos enumeratio auium eo ordiné quo in hoc volumine continentur. Zurich, Froschauer, 1555. с. 235–237. Архивиран от оригинала на 03.09.2017. Посетен на 17.01.2022. (на латински)
- ↑ Check-list of Birds of the World, Volume 14. Т. 14. Cambridge, Massachusetts, Museum of Comparative Zoology, 1968. p. 247–250. (на английски)
- ↑ Linnaeus, C. Systema Naturæ per regna tria naturae, secundum classes, ordines, genera, species, cum characteribus, differentiis, synonymis, locis, Volume 1. 10th. Т. 1. Holmiae:Laurentii Salvii, 1758. с. 180. (на латински)
- ↑ Brisson, Mathurin Jacques. Ornithologie. Paris. Accessed 29 December 2017
- ↑ Zuccon, Dario и др. The phylogenetic relationships and generic limits of finches (Fringillidae) // Molecular Phylogenetics and Evolution 62 (2). 2012. DOI:10.1016/j.ympev.2011.10.002. с. 581–596. Архивиран от оригинала на 2018-09-26.
- ↑ Snow, D. W. & Perrins, C. M. (1998). The Birds of the Western Palearctic concise ed. Oxford University Press. ISBN 0-19-854099-X. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Carduelis carduelis в Birds in Bulgaria
- Carduelis carduelis в BirdLife
- Carduelis carduelis в Birds of the World
- Звукозаписи на песента на кадънки в Xeno-canto
- Кадънката в RSPB: Goldfinch
|
