Гробът на Кажимера Илаковичувна на Повонзковското гробище във Варшава
Кажимѐра Илаковичу̀вна (на полски : Kazimiera Iłłakowiczówna ; родена във Вилнюс на 6 август 1892 г., починала в Познан на 16 февруари 1983 г.) е полска преводачка, писателка и поетеса .
„Ikarowe loty“ (1911)
„Trzy struny“ (1917)
„Śmierć Feniksa“ (1922)
„Rymy dziecięce“ (1923)
„Połów“ (1926)
„Obrazy imion wróżebne“ (1926)
„Płaczący ptak“ (1927)
„Popiół i perły“ (1930)
„Słowik litewski“ (1936)
„Wiersze o Marszałku Piłsudskim 1912 – 1935“ (1936)
„Wiersze bezlistne“ (1942)
„Lekkomyślne serce“ (1959)
„Wiersze dziecięce“ (1959)
„Zwierzaki i zioła“ (1960)
„Szeptem“ (1966)
„Ta jedna nić. Wiersze religijne“ (1967)
„Liście i posągi“ (1968)
„Odejście w tło“ (1976)
Литературната награда на град Вилнюс (1930)
Офицерският кръст на Орден на Възраждане на Полша (1934)
Националната награда за литература (1935)
Орден Wawrzyn Akademicki (1935)[ 1]
Награда на Министерството на културата и изкуствата (1967)
Наградата на град Познан (1968)
Национална награда на първи степен (1976)
Доктор хонорис кауза (1981)
↑ Rocznik Polskiej Akademii Literatury. Варшава, 1937. с. 254.
J. Czachowska, A. Szałagan. „Współcześni polscy pisarze i badacze literatury. Słownik biobibliograficzny“ . Варшава, WSiP, 1994. ISBN 83-02-05636-7 . с. 294 – 295.
Нормативен контрол