Казанова на Фредерико Фелини
| Казанова на Фредерико Фелини | |
| Il Casanova di Federico Fellini | |
| Режисьори | Федерико Фелини |
|---|---|
| Продуценти | Алберто Грималди |
| Сценаристи | Федерико Фелини Бернардино Дзапони |
| Базиран на | „Историята на моя живот“ на Джакомо Казанова |
| В ролите | Доналд Съдърланд Тина Омон |
| Музика | Нино Рота |
| Оператор | Джузепе Ротуно |
| Монтаж | Руджеро Мастрояни |
| Филмово студио | Produzioni Europee Associati (PEA) Fast Films |
| Разпространител | Universal Studios |
| Жанр | драма биографичен филм |
| Премиера | 7 декември 1976 (Италия) |
| Времетраене | 155 минути |
| Страна |  Италия |
| Език | италиански английски френски немски |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Казанова на Фредерико Фелини в Общомедия | |
„Казанова на Фредерико Фелини“ (на италиански: Il Casanova di Federico Fellini е италиански филм, биографична драма от 1976 година на режисьора Федерико Фелини. Сценарият е написан от Фелини в съавторство с Бернардино Дзапони, базиран на „Историята на моя живот“ на Джакомо Казанова. Главната роля се изпълнява от Доналд Съдърланд.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Разказът е под формата на спомени на възрастния Казанова за дните на младостта. Историята му е безкрайна серия от случайни връзки, буйни и странни романи, съблазни и изоставени жени в различни европейски градове. Сексуалните отношения с болна анемична девственица я връщат към живота. В друга сцена Казанова прави секс на сцена със съблазнителна монахиня пред скрит богат воайор. Следващият епизод е любовен дуел, където Казанова е изправен пред млад съперник в борба за повече на брой оргазми с една жена наведнъж. Всички тези цветни мимолетни спомени изглеждат като невъзможно търсене на женски идеал. И в края на историята Казанова, независимо дали в сънища или в действителност, намира това, което е търсил. Това е бездушна кукла, манекен, с който Казанова се съвкуплява в последната сцена.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Доналд Съдърланд | Джакомо Казанова |
| Тина Омон | Хенриета |
| Сисели Браун | Мадам д’Урфе |
| Кармен Скарпита | Мадам Шарпильон |
| Клара Алгранти | Марколина |
| Даниела Гати | Гизелда |
| Адел Анджела Лоджодиче | Розалба, механичната кукла |
| Джон Карлсен | Лорд Талу |
| Даниел Емилфорк Беренстайн | Маркиз Дю Боа |
| Маргарет Клементи | Сестра Мадалена |
| Силвана Фузакиа | Изабела |
| Олимпия Карлизи | Сестрата Изабела [1] |
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]- 1977 - Награда „Оскар“ за дизайн на костюмите - Данило Донати
- 1977 - Номинация за „Оскар“ за най-добър адаптивен сценарий - Федерико Фелини и Бернардино Дзапони
- 1977 - Награда „Давид на Донатело“ за най-добра филмова музика - Нино Рота
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пълен списък на актьори и роли - „Казанова на Фредерико Фелини“ // Internet Movie Database. Посетен на 15 декември 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Казанова на Фредерико Фелини“ в
Internet Movie Database - „Казанова на Фредерико Фелини“ в
Allmovie - „Казанова на Фредерико Фелини“ в „Rotten Tomatoes“
| ||||||||||||||||||||
|
