Кайзерин (линеен кораб, 1911)

„Кайзерин“
SMS Kaiserin
Линейният кораб „Кайзерин“
ФлагГерманска империя Германска империя
Клас и типЛинеен кораб от типа „Кайзер“
ПроизводителHowaldtswerke в Кил, Германска империя.
Служба
Заложенноември 1910 г.
Спуснат на вода11 ноември 1911 г.
Влиза в строй14 май 1913 г.
Изведен от
експлоатация		потопен от екипажа си на 21 юни 1919 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост24 724 t (нормална)
27 400 t (пълна)
Дължина172,4 m (максимална)
Ширина29,0 m (по КВЛ)
Газене9,1 m
(при пълна водоизместимост)
Броняпояс: 80 – 350 mm;
траверси: 130 -300 mm;
палуба: 20 – 30+60 mm;
барбети: 80 – 300 mm;
кули ГК: 80 -300 mm;
каземати: 170 mm;
бойна рубка: 150 – 350 mm
Задвижване3 парни турбини Parsons;
16 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft;
3 гребни винта;
28 000 к.с. (проектна)
Скорост21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване		7900/3900 морски мили при 12/18 възела ход[1]
Екипаж1084 души
Въоръжение
Артилерия5x2 305 mm;
14x1 150 mm;
(в каземати)
8x1 88 mm
(в батарея и на надстройките)
2x1 60 mm SBtsKL/21 десантни оръдия
Торпедно
въоръжение		5x1 500 mm ТА
„Кайзерин“ в Общомедия

Кайзерин (на немски: SMS Kaiserin[2]) е линеен кораб на Германския императорски военноморски флот. Третият кораб от типа линейни кораби „Кайзер“. Взема участие в Първата световна война. Кръстен е в чест на германската императрица и кралица на Прусия Августа Виктория.

„Кайзерин“, както и четирите други еднотипни линкора, участва във всички основни операции през войната, включая и Ютландското сражение от 31 май – 1 юни 1916 г. Разположен в центъра на немската линия „Кайзерин“ не е повреждан, както другите немски кораби, такива, като линкорите „Кьониг“, „Гросер Курфюрст“ и линейните крайцери. „Кайзерин“ излиза от сражението абсолютно невредим.

Линкорът „Кайзерин“, през октомври 1917 г. взема участие в Операция „Албион“, нападението над принадлежащите на Руската република острови в Рижкия залив, по-късно участва във второто сражение при Хелголанд, през ноември 1917 г.

След поражението на Германия и подписването на Примирието, през ноември 1918 г., „Кайзерин“, както и болшинството големи бойни кораби от Флота на откритото море, е интерниран от британския Кралски флот в Скапа Флоу. Корабите са разоръжени, а техните екипажи съкратени. На 21 юни 1919 г., малко преди подписването на Версайския договор командващият интернирания флот, контраадмирал Лудвиг фон Ройтер, издава заповед за потопяването на флотата. „Кайзерин“ е изваден през 1936 г. и разкомплектован за метал.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Groner_1_1982 49, с. 2.
  2. ↑ префикса „SMS“ – от нем. Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • В. Б. Муженников. Линейные корабли типов „Кайзер“ и „Кёниг“ (1909 – 1918). Самара, 2006, 116 с. ISBN 978-5-98830-018-9.
  • С. А. Балакин. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. Москва, 1996, 32 с.
  • Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  • Gary Staff. GERMAN BATTLESHIPS 1914 – 18 (2) Kaiser, Konig and Bayern classes. 2009. ISBN 978-1-84603-468-8.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Kaiserin (1911) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​