Калиманция булгарика | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Калиманция булгарика в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Калиманция булгарика (Kalimantsia bulgarica[1]) е праисторически бозайник от изчезналото днес семейство Халикотериеви. Останки от вида са открити в близост до село Калиманци, Югозападна България. Представлява част от череп, който днес се съхранява в палеонтологичния музей в Асеновград.
Калиманция булгарика е наречена на българското село Калиманци, в близост до което са открити негови останки. Костите са открити заедно с тези на древни коне (хипариони) антилопи, жирафи и носорози, а така също и различни месоядни бозайници живели в периода туролий, част от късния миоцен. Останки от горна челюст на това животно са изложени в Палеонтологичния музей в Асеновград. Костите са открити през 1972 г. от Димитър Ковачев (учител по биология по това време, днес уредник на Палеонтологичния музей)[2]., но не са класифицирани. През 2001 г. материалите са изследвани от д-р Николай Спасов от Национален природонаучен музей при БАН и френския специалист д-р Denis Geraads дошъл за изследвания и научна работа в музея, и се оказва, че това е останка от нов за науката вид, отделен също в нов род с единствен вид.[3][4]
Калиманция булгарика е бозайник наподобяващ на мравояд с по-къса муцуна от тази на останалите видове халикотерии. Притежава характерна куполообразна форма на главата. Смята се, че мъжките екземпляри са се удряли взаимно в тази си част на главата по време на размножителния период в борба за женска. Зъбите на древния бозайник са дълги и ниски и пригодени за ядене на листа.[5] Тялото е дълго около 3 m.