Камалашила | |
индийски философ | |
Роден |
около 740 г.
|
---|---|
Починал | около 795 г.
|
Религия | Будизъм |
Философия | |
Регион | Източна философия |
Школа | Мадхямака |
Част от серията статии за |
Будизъм |
---|
Основни фигури |
Будизъм по страна и регион |
Школи |
Текстове и основни понятия |
Портал Будизъм История на Будизма |
Камалашила (740 – 795) е пандит – индийски будистки учител от Университета Наланда, последовател и спътник на Шантаракшита [1] в пътуването до Тибет по покана на крал Трисонг Децен. Заедно със своя ученик Йеше Дампо те са изразители на възгледите на школа Мадхямака на Нагарджуна и се фокусират върху Пътя на бодхисатва и Шестте Парамити. Това са ученията за Постепенния, почти безкраен път на натрупване на положителни впечатления и мъдрост (т.нар. „Две Натрупвания“) до постигането на пълно просветление за доброто на всички същества.
През 792 г. в Лхаса се провежда голям съвет. По това време Шантаракшита вече не бил между живите, а Падмасамбхава бил завършил делото си в Тибет и го бил напуснал в страната започнали да навлизат китайски будистки учители, които преподавали, че просветлението може да се постигне в един миг чрез спиране на концептуалното мислене. На този останал в историята дебат индийските учители начело с Камалашила побеждават безапелационно и крал Трисонг Децен издава декрет, според който единствено будистки учения дошли от Индия се смятат за автентични.